Антидепресанти 2

Поемете контрол върху своето собствено щастие!
Предизвикателствата на тази чудесна  наша Земя може да са безбройни и често ни оставят без дъх в опита си да оцелеем. Когато това състояние стане хронично, и справянето с него става все по-трудно и по-трудно,   нормално се обръщаме за помощ към лекар.

Когато сме изправени пред отчаяние и безнадежност, нищо не е толкова привлекателно, колкото бърза диагноза, последвана от бързо забъркано химическо решение.  Именно затова, милиони тревожни и хронично нещастни хора по света, са намерили убежище в анти-депресантите. И то до такава степен, че някои от тях вярват, че техния живот е бил „спасен” от тези вещества. Това е напълно разбираемо за някой, който чувства, че неговите минали нещастия най-накрая са били потушени благодарение на чудото на модерната медицина и това, което е било етикирано като „химически дисбаланс”.

Да убедиш някой от тези хора, че тези медикаменти са опасни, или че съществуват потенциални достъпни алтернативи на тях обикновено е доста сложна задача. Никой не иска техния жизнен закрилник, техния „спасителен пояс” да бъде поставян под въпрос, особено когато им помага да не потънат в бурните води.
Приблизително около 28 милиона американци – един на всеки десет е взимал Prozac, Zoloft, Paxil, Wellbutrin или сходен антидепресант. През последното десетилетие, информационни кампании и свръх-предписването на тези медикаменти са довели до размер на изписаните рецепти за антидепресанти от 30-40 милиона до повече от 20 милиарда!!! Фармацевтичните компании буквално се надпреварват помежду си в създаването на нови и все по-ефикасни антидепресанти покриващи широк диапазон от заболявания: от храносмилателни проблеми и полова немощ до нарушена способност за комуникация. Действително, те лекуват успешно страдащите от тежки депресии. Но ръстът на продажбите им скочи не поради факта, че са търсени от болни хора, а защото според един медицински доклад “… тези лекарства могат да се използват от всички (!?), които искат да подобрят качеството на живота си”. Видни психиатри, като например харвардския д-р Стивън Бергман считат, че това не е в най-добрия интерес на пациента и казва: „Доста е страшничко, когато си помислим за всички сили, които действат в психиатрията в днешно време.”

Все повече се увеличават броя на хората, които прибягват към антидепресантите у нас.  Предписват ги дори за лечение на стомашни проблеми, понеже “емоционална сфера е свързана с физическата”. Разбира се, че повечето заболявания са психосоматични, но докъде ще стигнем с тази мания да приемаме химически вещества и медикаменти със силно изразени странични ефекти и трайни негативни последици в дългосрочен план “за всеки случай”?

Много малко от пациентите, приемащи антидепресанти са наясно с рисковете, свързани с реакцията на мозъка към изкуственото повишаване нивата на серотонин. Тези странични ефекти може да включват:

  • Неврологични разстройства, като например обезобразяващи лицеви тикове и тикове по цялото тяло, които може да индикират мозъчни увреди.
  • Сексуални дисфункции в над 60 процента от пациентите.
  • Онемояващи симптоми на отдръпването от медикамента, които включват визиуални халюцинации, подобни на електро-шоковите усещания в мозъка, замаяност, гадене и тревожност.
  • Намалена степен на ефективността при над 35 % от дълго-срочно употребяващите.

В допълнение, все повече от направените изследвания хвърлят светлина върху директната връзка между тези медикаменти и самоубийството и насилието, особено сред децата. Доказано е, че пациентите с депресия са в по-голям риск за самоубийство точно след започване на лечение с антидепресанти. Особено рискови за това са първите 8 седмици от лечението, поради редуциране на някои от симптомите на депресия, като например психомоторното забавяне или липсата на мотивация. Всичко това, много преди да започне да се подобрява настроението. Този факт може да звучи парадоксално, но е особено често срещано при по-младите пациенти – подрастващи и юноши започнали терапия с антидепресанти..   

Извън моя контрол?
Прославения психоаналитик Елио Фратароли обяснява: „Това, което биологическата психиатрия ми казва е , че „Ако моите невротрансмитери (химическо сигнално вещество на нервната система, или т. нар. мозъчни химикали, б.а.) са ме накарали да го направя, то всичко, което не харесвам в себе си има разрешение, което се намира извън мен.”
Това е,  може би най-опасния начин на мислене, който може да съществува в нашата култура днес. Когато си заклеймен като Някой с химически дисбаланс, ти си възприеман като повредена стока, без никаква надежда да бъдеш нормален отново. С други думи, тъй като вашата личност или характер са „трайно дефектни”, поправящите съзнанието медикаменти са вашия единствен начин за справяне.
Което е по-лошо, този начин на мислене, изпраща съобщение, което противоречи на едно от най-благородните човешки усилия: Преодоляването на проблемите ни чрез силата на човешката воля, която винаги търси да постигне по-висока позиция и подобрен психичен и духовен светоглед.
В миналото, няма доктор, който да е лекувал обикновената тревожност или депресията, каквито са често срещани в ежедневието чрез медикаменти. Психологическото консултиране от професионалист по психично здраве или консултиране с духовници е било първата и единствена възможност.
Според психиатъра Питър Крамър (автор на бестселъра „Вслушвайки се в “Прозак”, ”), откакто са се появили Прозак и медикаменти като Прозак: „Летвата, определяща какво означава емоционално разстройство, имащо нужда от медикаменти, е свалена, а е се е покачила летвата, която определя какво означава успешно лечение”. Докато мярката за успешно лечение преди е била облекчението на изнемощаваща болка, то днешните пациенти искат да бъдат, както Крамер се изразява: да се чувстват „повече от добре”.

Антидепресантите са още един случай в медицинската наука, при който се използва бързо-действащо решение (отвара) за замаскиране на симптомите на комплексен проблем. Както всички медикаменти и психотропни вещества, употребата на антидепресанти при някои хора е оправдано. И все пак в много и много случаи хапчетата са излишни и се ползват, само за да премахнат отговорността на страдащия да се погрижи за собственото си здраве.  Още повече, изследванията показват, че осланяйки се само на психологическо консултиране, също не се постигат желаните резултати за „бързо подобряване”, на което така се надяват пациенти и лекари.
Наскоро ми се случи да попадна на статия в нета, която услужливо описва “стратегии за справяне със страничните ефекти от антидепресантите”. Някои от тези стратегии включваха:
“Приемайте достатъчно течности и плодови сокове. Яжте здравословни храни – плодове, зеленчуци…., изобилие от зърнени храни. Ограничавайте сладкишите. Консултирайте се с диетолог. Правете упражнение най-малко по 30 минути дневно. Правете разходки през деня поне по половин час дневно. Правете джогинг, аеробика или карайте колело. Практикувайте упражнения за дълбоко дишане или упражнения за мускулна релаксация. Пийте много вода. Яжте храни с високо съдържание на фибри”.
Всъщност дали ще имаме нужда от медикаменти, ако изпълняваме всичко това?!?
Множество хора не желаят да поемат отговорност за болестите, които си причиняват сами, да речем, с лоша диета или недоспиване и стрес. Несъмнено, режима за поддържането на една здрава нервна система, упражненията, пълноценното набавяне на хранителни вещества и минерали, съобразени с тези притеснения, дава резултат в по-голямата част от времето или поне със сигурност трябва да бъде първоначално обмислена преди да се използват медикаменти от този вид, и с такава статистика.
Но хората очакват от доктора да промени законите на организма им с “вълшебно хапче”. Това очакване е толкова силно, че лекарите са принудени едва ли не да си измислят такива, за да успокоят пациентите си. Успокоението обаче наистина често води до облекчение на симптомите. Това е познато още като ефекта “Плацебо”. Самото приемане на хапче лекува без значение какво точно съдържа хапчето. Хората се успокояват, а състоянието им се подобрява, когато пият нещо.

Учени от Англия и САЩ откриват, че плацебото (абсолютно неактивно вещество, обикновено чиста захар) и Prozac имат еднакво действие върху оплакващите се от депресия индивиди, които ги приемат.
С нетърпение очаквам някой да предложи т.нар. “умно хапче”, което ще стимулира интелекта ни.  Та дано тогава се възползваме от собствените си умствени възможности и памет, за да установим защо и как се докарахме до това състояние…
Да си дадем откровено сметка за това:
Кой участва в производството на моите негативни мисли, негативните емоции, обстоятелствата в живота ми и всичко онова, което ме кара да се чувствам тревожен или депресивен?…Аз участвам ли във всичко това, което ми се случва, или просто съм бездушен наблюдател? Слуга ли съм на своите усещания или господар? От тук нататъка какво ще правя? Има ли по-добро решение за моето състояние преди да прибегна до медикаментите?
И може би най-важното от всичко, да си зададем въпроса:
Поемам ли отговорността и контрола за своето лично щастие и благополучие?

Материал на Емилия Крушков | Психична централа на България

 

Съдържанието в "Психична централа" и технологиите, използвани в сайта,
са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Не се допуска копиране и публикуване на текстови материали от този сайт,
освен ако цитирате част от текст.

Посочването на източника и добавяне на линк към "Психична централа" е задължително.