Какво е воля

Волята. Какво е тя? Да се ядосаш и наложиш над нежеланите чувства, мисли и ситуации? Да се гневиш и да насилиш чувствата в себе си или някой друг, като изпълниш его мотивите си? Дали е това? Доколко такава воля е успешна, същинска и стойностна?
Темите за волята и свободата са тясно свързани. Толкова сме свободни, колкото воля имаме. Волята е волност, свободност. Всъщност са синоними.

   Когнитивната воля е свобода в мисловния поток, мисъл неподвластна на времето и пространството, на дребните ограничения и илюзии. В по-висш аспект, тя е волята на духа.

   Емоционалната воля е основен компонент и същевременно резултат на емоционалната интелигентност. Тя е способност да осъзнаваш и управляваш емоциите си, да ги насочваш в подходящо русло, да ги удовлетворяваш по най-добрия за тях и теб начин. Това умение, във възходящ поток, е сублимацията, а в низходящ, конкретизацията. Те двете непрестанно протичат в нас – нужно е само да ги наблюдаваме и леко насочваме съзнателно.

   Свободната воля на човек е минимална при слабо развитото съзнание, но расте в процеса на разширението му, като нейната роля става решаваща в процесите на постигане на психически интегритет и себеактуализация при един високо развит индивид.

Биполярност на Волята. Анима и Анимус.
Степени на Проява на Волята

                                                                   Либидо – Мортидо

   Когато живеем живота си автоматично, така както сме съветвани да го правим, чувствата и мислите, мъжката и женската страна в нас все повече се поляризират и отдалечават една от друга. Toва е добре познат факт в трансперсоналната (езотерична) психология и всеки човек, отдал се на грубата воля на страстите си, го е преживявал, най често неосъзнато, разбира се. На вътрешно психичен план поляризирането се изразява в огрубяване и дистанциране на двата основни жизнени потока в нас – мъжкия и женския, Ин и Ян. Ние сме двуполюсни същества, както телесно, така и душевно. Имаме две мозъчни хемисфери, както и две душевни половини, Анима и Анимус , които се проявяват според развитието на съзнанието ни. В най-грубата си поляризация, Анима в нас се изявява като грубо либидо, страстна похот, а Анимус, като агресията на омразата, като разрушителният нагон за разрушение – мортидо (танатос). На това ниво волята е принизена до нагонни импулси, които при човека разбира се, се проявяват през разширените му когнитивни способности на интелекта. Волята е напълно обсебена от животинския нагон. Човек е сляп и глух за човешкото в себе си. Когницията и висшата му човешка чувствителност са изцяло подвластни на звяра в него. Всички житейски дела, интелектът и социалните взаимодействия на такъв човек са подчинени на нарцистичните животински нагонни импулси. Всеки от нас понякога изпада в такова състояние, но за една немалка част от хората, то е постоянен психичен статус. Това не означава задължително глупост. Такъв човек може да бъде президент или собственик на верига от банки, но целите му в живота ще бъдат пренос на животинските инстинкти и процеси в човешкото общество – нищо повече. Тъй като върхушката на човешкото общество е на това ниво, цялата ни обществена организация, цели и процеси страдат и са твърде далеч от естествената хармония. На това ниво човек не може да бъде щастлив. Поляризацията поддържа в него постоянен вътрешно психичен конфликт и недоволство, които се проектират и в социалния му живот. Финансовото положение в случая няма значение, защото говоря за психично състояние, което може да бъде поддържано от всички обществени класи.

                                                                          Емпатия  – Логика

   Когато човек разшири съзнанието си в по-голяма степен, Анима се проявява като умение за емпатично вчувстване и съпреживяване на живота и позицията на другите, а Анимус като по-развит логически интелект и съзидателност. Границите на аза се разширяват до семейството, нацията, обичаните хора, появява се съвестта и моралът, които ако са в чист вид, са връзка с природно заложените в самия живот закони. Това е нормалното състояние на човешкото общество или поне е желателно да бъде такова. Тук волята започва да играе важна роля. Макар и все още често погрешно прилагана и бъркана с насилие, човек започва да осъзнава същностното в него. Двойката противоположности, жената и мъжът в нас, започват да съжителстват по-хармонично, макар че често се получават вътрешни конфликти и противоречия вследствие от непознаването на цялостната психика и функционирането и. След известни борби и падания, човек започва да разбира, че начинът за успех в живота му, както в ролята си на психологичен похват, така и в социалните интеракции, не е борбата, противопоставянето и дисоциирането, а сублимацията, интеграцията, разбирането и приемането, включването и овладяването. Качеството на живота става по-хармонично, а смисълът му по-ясен.

                                                                        Чиста Любов – Висш Разум

   На едно още по-същностно ниво на развитие на съзнанието, Анима в човека се проявява като всемирна любов и постоянна радост от съществуването, а Анимус, като чиста съзидателна воля, проницателна визия за живота в целостта му и директно прозрение чрез висшия ни разум. Човек прониква в по-фините региони на битието, устремява се към недуалното познание и освобождението. На това ниво Анима и Анимус, Ин и Ян, Шакти и Шива, се сливат в неделимо единство. Човек става космически жител, мъдрец и сидха, който встъпва в ролята си на истински разумна същност.

                                                                        Волята като Сила

За да имаме каквато и да е проява на воля, трябва да имаме достатъчно количество либиден пълнеж, който захранва дейностите ни. И зад когнитивната и зад емоционалната ни воля стои една и съща двуполюсна либидна сила: Ерос-Танатос, Либидо-Мортидо. Тази сила се насочва в русло, определено от мислите и чувствата ни, от душата и духа ни. Притежаваме толкова свобода на волята, колкото сила имаме. За да запазим и развиваме силата си, е нужно да се грижим за нея, да я свържем с източника и, с фините региони, от които тя се влива в нас – чрез постоянна осъзнатост, молитва, медитация, подходящо хранене, сън и сексуален живот. Чудесни методи за усъвършенстване на вътрешната сила са източните йога системи, чрез които директно се осъзнава състоянието на енергията, движението и през фините канали и сублимацията и. Телата, през които се проявява изначалната ни същност, се анимират от една и съща двуполюсна сила, която единствено променя скоростта на трептенията си. Но, силата е нищо без контрол.

Потоци на Развитие на Волята

                                                                      Когнитивната Воля

   Когнитивната воля е свързана с Анимус, мъжкото начало в нас. Според степента на проява на Анимус и съгласуваността му с Анима, женската, емоционална страна в нас, се определя и количеството и качеството на свободната ни воля. Волята е самата есенция на човешкото в нас. Когато нагоните ни ръководят, тя е в унизено положение. Когато разумът се развие, пред човек се появява възможността за съзнателно контролиране на живота му. Появява се възможността за избор.
Изборът е същината на свободната воля на човека. Във всеки един момент от живота си човек взема решение. Решение по кой път да поеме. Избор винаги има. Тази свобода е колкото дар, толкова и товар за неразвитото съзнание. Човек често се лута, взема погрешни за него решения, върви по чужди пътища, преповтаря изборите на някой друг… Често в живота ни от един малък избор в определен преходен момент зависи цялостното развитие на съдбата ни за в бъдеще. Затова човек е добре да знае какво действително иска. Това познание, основано на проникновен самоанализ и синтез, интуиция и емоционална интелигентност, които са инструменти за връзка с програмата – план, определена за настоящия ни живот, ни дава картата, насоката и дестинацията, която имаме да следваме. Тази насока е лично наша и колкото по-целеустремено я следваме, толкова повече помощ получаваме. Помощ във вид на “случайни” стечения на обстоятелствата, срещи и възможности – така наречената от Карл Юнг Синхроничност. В момент на избор ние сме като на кръстопът. Можем да поемем нагоре към планината и разширим визията си, можем и да тръгнем надолу към блатата на тесните разбирания, емоционалната посредственост, конвенционалност и прашния сив живот на спящите съзнания. Ако тръгнем надолу, което е по-лесно, визията ни ще се стесни, блатните изпарения на тежките страсти ще замъглят когницията ни и възможността за правилен избор за в бъдеще ще е все по-малка. Колкото по-надолу по наклона на егоизма си слизаме, слушайки гласа на низшата си природа и обръщайки гръб на висшата, толкова повече ще ограничаваме възможностите на свободната си воля, докато тя не изчезне, удавена в слепотата на дивата страст, невежеството на крайната себичност и пустотата на скованата двумерна логика.
Свободната воля в нас е рожба на най-висшата ни изначална природа и като такава има нужда от връзка с нея. Ако слушаме тихия глас на интуицията си и тръгнем по стръмния склон на себеусъвършенстването, конвенционалната тясна логика се превръща в логика – визия, както се изразява Кен Уилбър, в пост – конвенционална логика, която обхваща в полезрението си пропорционален на развитието на съзнанието ни мащаб. Тази визия – логика все по-тясно се свързва с интуицията и при един по-висш етап се превръща в директно проницателно знание. Разширеното съзнание води до по-тясна връзка с рождената ни мисия и поради това умножените възможности за избор вече не са бреме, а просто вариации на личната свободна воля.
Всеки от нас прави избор ежесекундно. Решаваме в кой университет и в коя специалност да учим, което предопределя до голяма степен хода на живота ни, избираме една или друга реализация и начин на изява, като избираме между гласа на душата си или този на плоския разум, избираме дали да натиснем спусъка на пистолета или не, да полагаме усилия или да се валяме в тинята на нагоните си…

Упоритост, Гъвкавост, Ригидност

   Когато изберем дадено направление в когнитивната, афективна и поведенческа сфера, остава ни да действаме, за да постигнем целта си. Тя може да бъде конкретно физическа или ендогенно психическа, но за постигането и са нужни усилия и стремеж. Усилията за постигане на целта ни са едно постоянно пре-потвърждаване на направения избор. В пътя на постигане на една дългосрочна цел е нужна и изкусна емоционална интелигентност, която да поддържа и вдъхновява когнитивните решения в пътя на постигането на целта им. Отношението между ролите на емоционалната и когнитивната интелигентност във вътрешния ни живот е аналогично на ролите на жената и мъжа в семейната структура.
Доброволните усилия са динамична проява на свободната ни воля. Те са вид психологично планинарството. Ако човек обикне движението нагоре по стръмните, но красиви склонове на стремежа към развитие и познание, усилието по изкачването им ще му носи напрежение, но и радост. По пътя на изпълнение на обсебващите импулси на нагонната си природа човек полага огромни усилия и жертви. Ако индивидът осъществява правилен по отношение на интегралната си природа избор и прилага същите по количество усилия в посока задоволяване нуждите на комплексното си същество, резултатите ще бъдат оптимални както за подсъзнателната природа на животинския бозайник, в който гостува, така и за истинската му същност.
Упоритостта е атрибут на постигането.  Най-твърдата скала поддава под упоритата капка вода. Интелигентно прилаганата упоритост е синоним на успеха. Когато едно растение расте, то не спира да дели клетките си, докато от невзрачна тревичка се превърне в могъщо дърво. Разликата при човека е, че той има право на избор. Човек може да реши дали да се свърже с хармонията на предназначението си и да израства по съзнание или да деградира в разложението на безволието. Потенциалът на свободната воля на човека му дава възможност или да бъде господар на живота си, или да избере кривите пътища на посредствеността, които неминуемо унищожават самия смисъл на съществуването му.
По пътя на постигането на една цел обаче контекстът често се мени и затова в рамките на този контекст човек трябвагъвкаво да варира. Иначе твърдостта и упоритостта се превръщат в неефективна ригидност. Гъвкавият ствол на младото дръвче се огъва под атаките на бурята, но оцелява и продължава да расте и се развива след спирането и. Старото и ригидно дърво обаче лесно бива поваляно от вятъра. Нека, независимо от възрастта на телата си, винаги бъдем млади по съзнание и гъвкави в изборите си.

                                               Емоционалната Воля и Интелигентност

  Емоционалната интелигентност, според съвременната психология, е осъзнаването и мениджмънта на емоционалния живот така, че да служи на благосъстоянието на психичния живот на човека, както и на социалните му интеракции. Това е правилно, но двумерно определение. За да дадем комплексно определение на тази психична функция, трябва да я погледнем през призмата на цялостната човешка психика.
Емоционалната интелигентност е умението да осъзнаваш емоционалната си природа, нейните движения в психическия организъм и умело да я направляваш. От една страна, емоционалната интелигентност представлява изкуството на психичната сублимация, а от друга, на психичната конкретизация. Сублимацията е майсторството съзнателно да впрегнеш страстно – разрушителната си нагонна природа в колесницата на съзнанието, като юздите на свободната воля я направляват в посока на прогресиращо себепознание. Конкретизацията е процес на проявяване и приложение на достигнатите свръхсъзнателни опитности в ежедневния живот, с което, както се казва, змията захапва опашката си. В ядрото и на двата процеса стои волятаСама по себе си волята не е нито когнитивна, нито емоционална, а по-скоро пълен синтез на тези двете. Волята е самата същност на човека, Логосът в него.

                                  Емоционалната Интелигентност като Процес на Сублимация

Изкуството да познаваш себе си е велико и безгранично – защото човекът е безграничен. Да осъзнаеш смело най-грубите прояви на животинската си природа и вместо да се бориш с тях, което убива и теб и тази природа, да съумееш да използваш силите и, за да те тласнат в трансперсоналните състояния на съзнанието ти. Сублимацията е процес на разширение на съзнанието, при който емоционалната интелигентност се изявява именно като осъзнаване на подсъзнателните наличности и канализирането им в посока свръхсъзнанието. В този процес борба и противопоставяне няма. Има усилие, което е проява на динамичната ни свободна воля. Но то е радостно усилие, защото първоначалните подсъзнателни импулси на агресия и похот биват рафинирани и задоволявани много по-качествено и цялостно на по-високите равнища на трансперсоналните преживявания. Получава се свободен непрекъснат поток на психичната либидна енергия – от подсъзнание към свръхсъзнание, като процесът е ръководен от волята на самосъзнанието, съзнателният Аз. Разбирането и усвояването на този процес е ключ към разбирането и експерименталното постигане на истините, учени от дълбинната психология на всички езотерични школи. Сублимацията е шперц към вратите на познанието, хармонията и любовта. Силната воля, емоционалната и когнитивна интелигентност са психологическите инструменти на сублимацията.
Великите български психолози, философи и мъдреци Петър Дънов и Михаил Иванов сравняват процеса на сублимация с ботаническа присадка, при която културно плодно дръвче се присажда върху силна дива подложка, което осигурява дълги плодоносни години на цялото дърво, както и богат запас от жизнени сили, предпазващи растението от болести. Метафората е твърде уместна, тъй като, аналогично на ботаническата присадка, истинската природа на човека е само гост в този свят и трябва да се научи да взаимодейства с него.
Превръщането на сексуалната страст в чиста безкористна любов, страха в творческа сила, а гнева в тласкаща съзидателност, е незаменима необходимост в пътя на човешкото съзнание.

                       Конкретизацията в Психичните Движения на Емоционалната Интелигентност

   Психичната конкретизация представлява обратният на сублимацията процес, при който трансперсоналните състояния на разширена визия и психичен интегритет биват “сваляни” и приземявани до практическо приложение и психична индивидуация (Юнг), себеактуализация (Маслоу) в ежедневието. Ако човек не кондензира и приложи знанията си, ако с помощта на свободната си воля не ги материализира до нивото на ежедневното разбиране, логика и действия, между него и обществото се появява непреодолима пропаст. В най-добрия случай такъв човек ще бъде просто аутсайдер, а в най-лошия ще бъде обявен за психотичен, тъй като няма да бъде разбиран. Според тесните рамки на разбиранията на съвременната наука, всичко, което излиза извън обхвата на тези рамки е обявявано или за несъществуващо, или за фантазия… Затова, за да бъде полезен и на себе си и на обществото, с което е свързан, човек трябва да се научи да спуска познанията и преживяванията си на формално логическо операционално ниво, както и да интегрира трансперсоналните си емоционални състояния в ежедневния обществен живот. Нещо повече – ако човек единствено сублимира подсъзнателните си импулси в свръхсъзнателни трансперсонални опитности, но не желае или не умее да ги кондензира до по-конкретно приложимо ниво, той самият няма да може да достигне индивидуация (цялостност, себереализация). Ще бъде като дърво, което захранва клоните и листата си със земни елементи, приема все по-силна и чиста слънчева светлина, но не я спуска до корените си. Половината от цялостния процес няма да функционира, което ще изроди или унищожи растението.

Процесите на психична сублимация и конкретизация протичат едновременно и реципрочно противоположно. Веднага щом една част от съзнанието се устреми към светлината на висшите опитности, друга негова част слиза право пропорционално, но обратно насочено до подсъзнанието и го осветява. Този естествен ход на движенията на психичните пълнежи минимизира възможността за едностранчивост на процеса. Такава едностранчивост е възможна само при погрешен избор на волята, водена от изкривена връзка с източника си. В единия случай, ако човек се стреми само към висшите духовни сфери, а отрича конкретните проявления на живота, той се превръща в дърво без корен, в същност, която се стреми да избяга от живота. В другия и по – разпространен случай, ако индивидът уповава единствено на грубо осезаемите проявления на живота и психиката си, той се уподобява на растение, което няма достъп до светлината, не желае да пробие грубата почва на невежеството и скоро умира в тъмата на разложението, на което само се е подложило. Такъв е подходът на материализма, който е основната религия в днешния свят.

………………………………………………………….

 


Използвани термини:

Анимус и Анима – контрасексуални комплекси (по Юнг).
Либидо-Мортидо (Ерос-Танатос) /по Фройд/ – базисното двоично проявление на психичната сила
Емпатия – вчувстване
Когнитивен – познавателен
Сублимация – трансформация на нагонната природа в по-висша
Конкретизация – приложение на постигнатата чрез сублимацията разширена когниция

 

Съдържанието в "Психична централа" и технологиите, използвани в сайта,
са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Не се допуска копиране и публикуване на текстови материали от този сайт,
освен ако цитирате част от текст.

Посочването на източника и добавяне на линк към "Психична централа" е задължително.