Сексуална инволюция в психологията

Сексуалната инволюция ( лат. involution – загуба, обратно развитие ) представлява възрастово затихване на половата активност на човека, чиято първа проява обикновено представлява постепенното отслабване на интереса към половата сфера. Съпровожда се с физиологични за възрастта изменения в морфо-функционалната характеристика на половите органи, понижаване на тяхната функция, промяна в психиката и поведението.

Сексуална инволюция

Сексуална инволюция

Старостта и секса често в миналото бяха считани за взаимноизключващи се понятия, което се отхвърля от съвременната сексологична наука, която доказа, че сексуалната функция и активност е по-скоро косвено зависима от възрастта, и принципно старостта не е задължително охарактеризирана с асексуалност. Сексуалната активност в старческата възраст изобщо не е правилно да се счита за безнравствена и опасна за здравето, а напротив полезна до момента на пълното й отпадане.

Счита се, че сексуално-инволютивните процеси маркират началото си от два основни периода в живота на хората – гинопаузата и андропаузата, т.е. периодите на женски и мъжки климактериум. В по-старите литературни източници, климактериума беше приписван като състояние единствено и само на жената, като се свързваше с отпадането на яйчниковата функция. Днес е доказано, че климактеричните прояви са присъщи и за двата пола, т.е. можем да говорим за климакс както при жената, така и при мъжа.

При жената климакса започва във възрастта около 50-тата година, което не означава директно отслабване на половото влечение (либидото). Геронтофизиологичните изследвания показват, че отслабване на либидото при жената се наблюдава към 60-тата година, а понякога и значително по-късно. Освен това, при много жени по време на климакса е възможно и обостряне на половото влечение, което може да стане дори много по-силно, в сравнение с периода на активната възраст на жената. Принципно сексуално-инволютивните процеси завършват с угасването на половата активност, намаляване степента на секреция от влагалището, липса на оргазъм и липса на желание за сексуални взаимоотношения.

При мъжете във възрастта между 45 и 55 години се наблюдава отслабване на половата потенция при съхранена оплодителна способност на спермата. Половото влечение се съхранява на достатъчно високо ниво, но реалната възможност за неговата реализация става по-ограничена и недостатъчна за ерекция на половия член. Мъжете на и над тази възраст реагират на половата стимулация по-бавно, нуждаят се от по-силно и продължително въздействие на своите ерогенни зони. Постоянното съсредоточаване върху този проблем задълбочава още повече кризата в инволюцията на сексуалността на мъжа, който до този момент е живял с адекватни потентни отговори спрямо сексуални стимули. Това обикновено отключва в мъжа невротични реакции, възможно алкохолизиране и др. поведенчески отговори. В семейната двойка може да се създаде доста неблагоприятна ситуация за половите отношения между съпрузите, когато мъжът спира да изпълнява сексуалните си задължения, тъй като се оказва че сексуалните изисквания на жената се повишават, за разлика от тези на мъжа, които отпадат като възможност за реализация. За край на сексуалната инволюция при мъжа се счита пълното отпадане на ерекцията, тъй като е известно че мъжът произвежда сперма цял живот, но възможността за еякулиране отпада, поради отсъствието на ерекции.

Счита се, че сексуалната инволюция би могла да се отложи във времето, при условие че хората не допускат дълги периоди на асексуалност, а напротив поддържат ежедневни, или ежеседмични полови активности, които са вид стимул за функционирането на гонадната ос при човека, която е важна за осъществяването на сексуалните функции. Възрастта като проблем е по-скоро морален и това не би трябвало да спира взаимоотношенията на сексуална основа между хората, а напротив следва да има регулярност и съгласуваност в половия живот, тъй като съхранението на половите контакти през цялото съществуване на човека, вкл. и в старческа възраст стимулира не само сексуалната, но и цялата биологична активност на човека, а също и социалното спокойствие и психологичния комфорт на личността.

 

Лили Барутчиева – психолог и психотерапевт

 

Съдържанието в "Психична централа" и технологиите, използвани в сайта,
са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Не се допуска копиране и публикуване на текстови материали от този сайт,
освен ако цитирате част от текст.

Посочването на източника и добавяне на линк към "Психична централа" е задължително.