Смехотерапия

Смехотерапията е наложена като терапевтичен метод. В България тя е малко разпространена.
Хумора задейства механизмите на ума. Доказано е, че смехотерапията не само подобрява настроението, но и способства за усвояването на голямо количество информация, защото докато се смеем, се увеличава кръвообращението

Когато някой се смее, в мозъка му се отделят хормона на щастието, ендорфини, ето защо той започва да се възприема като щастлив и защитен от всичко и всички. Също така изследванията сочат, че този, който обича да се смее и възприема живота с не малка доза ирония – не страда от невроза. Всъщност, със сериозното изучаване на влиянието на смеха учените се занимават от 70-те години на миналия век. В Америка има повече он 600 специалисти. По ефективност смехът може да бъде сравнен с добрата аеробна гимнастика, тъй като задейства 80 групи мускули: движат се рамената, гръдния кош, вибрира диафрагмата, шийните мускули и тези на гърба се отпускат, а лицевите се разтягат (което премахва няколко вида главоболие). Също както при физическите натоварвания се учестява серцебиенето, понижава се нивото на холестерин. Оптимизира се дишането, рязко се подобрява кръвоснабдяването на органите и тъканите.

Смехът стимулира дейността както на имунната, така и на нервната системи, успокоява болката, намалява стресът и нормализира работата на храносмилателната система. Той стимулира изработването на лимфоцити (клетки, борещи се с инфекциите) и ендорфини (веществата, блокиращи болката).

Чувството за хумор и способността да се смеем – са две различни неща. Центъра, отговарящ да нашето умение да веселим околните, е разположен в лявото полушарие на главния мозък и е свързан с центъра на речта. Ето защо учените говорят за морфологична и генетична предрасположеност на чувството за хумор.

А смехът е един от адаптивните механизми у човека към заобикалящата го среда, показател на душевно и физическо здраве.
Смехът в терапията съвсем не се свежда до шеги по време на терапия, нито до омаловажаване проблемите на пациента. Това е един от трите главни форми на катарзис в терапията освен сълзите и освобождаването на гнева. Със съдействието на клиента си психотерапевтът работи, за да помогне в намирането на инструментите за създаване на смехови катарзис. Всеки клиент е уникален средствата, с които да се играе със сериозни проблеми варират при различните хора. За да се постигне смях, се комбинират игровите моменти със сериозното отношение. Игровите похвати могат да включват различен начин на мислене, игра на думи, фразеология и т.н. Способността да се играе не е синонимна на глуповато поведение, така че не е еноебходимо да се опасяваме от нараняване достойнството на възрастния човек.
Интересен факт е, че само смехът не би бил достатъчен, за да се справим с проблемите. Когато се докоснат чувствата, плачът, работата с гнева и обсъждането често са необходими спътници на смеха. Емоциите се съдържат в тялото и всички начини на катарзис са необходими за лечението. Кои по-конкретно и колко – това зависи от индивида. Смехът е може би най-важният, защото той освобождава три емоции (гняв, възбуда и скука) и той е най-приятен и най-лесно приемлив. Клиенти, които желаят да използват смеха в терапията като правило ще преодолеят болката си по-бързо…. ”

Какво разбирате под смях, които не омаловажава проблема и пази достойнството?
Имали ли сте опитности на комбинирани “гняв, плач и смях”? В какви последователности комбинациите са ви оказвали лечебен ефект?
Кога настъпва моментът на преосмислянето на проблема – преди или след смеха?
Можете ли да дадете пример на смехотерапия, която сте прилагали на себе си в ситуации на сериозни проблеми?
Вашите рецепти за смехотерапия?

 

Съдържанието в "Психична централа" и технологиите, използвани в сайта,
са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Не се допуска копиране и публикуване на текстови материали от този сайт,
освен ако цитирате част от текст.

Посочването на източника и добавяне на линк към "Психична централа" е задължително.