Социална адаптация

Социална адаптация и конформно поведение

Поведението на човека е социално обусловено. Това твърдение произтича от факта, че всеки човек живее в обществото и се формира в и чрез него, разбира се това въздействие е във всички случаи опосредствено – човек се намира постоянно в малки социални групи, които оказват влияние върху него и където той извършва своята дейност. Както е многообразна човешката дейност, така многообразни са и обществените взаимоотношения.

Динамика на личността обхваща факторите или силите, които определят развитието на личността и нейното приспособяване. Развитието на личността се свързва с развитието и удовлетворяването на потребностите и адаптацията.

Основна цел на социалната адаптация е :

1. Усвояване на начини за поведение;

2. Постигане на самоутвърждаване и личностна реализация За разбиране на проблема се подчертава значението на адаптивните възможности на личността в ситуация на фрустрация, депресия, конфликт и стрес.

Фрустрация –  няма единство – налице са различни схващания за фрустрацията, като: 1. ситуация; 2. преживяване; 3. състояние; 4. поведение.
Приемаме, че фрустрацията е сложно преживяване, предизвикано от събитие, което бива субективно преживявано от фрустирания като Загуба, заплаха относно получаването или запазването на значими за него ценности или блага. Фрустрацията се обуславя от личностно-обективната ситуация и особеностите на личността. Реакциите на фрустрирания са: адаптирани и неадаптирани. Неадаптираните надхвърлят фрустрационния толеранс. Честите фрустрации могат да доведат до формиране на отрицателни черти на поведение, до повишена възбудимост, до агресия.

Конфликт – противоречие, сблъскване. Конфликта  е трудно разрешимо противоречие, свързано с остри емоционални преживявания. Той  е борба на противоположни тенденции в една система и бива:  вътрешноличностов (вътрешен); междуличностоен  (в диади)-съпрузи, двама приятели, майка и дете; – междугрупов.

Най-изследван е вътрешноличностовият – стълкновение между “равни по сила, но противоположно насочени интереси, потребности, .влечения.
конфликтът включва 3 основни момента:

1. привличане – привличане: две в равна степен привлекателни, но изискващи противоположни действия алтернативи; същества – два изключващи се обекта с положителна валентност (привлекателност). Магарето на Буридан  – две купи сено (първо от коя да яде…И умира) ;

2. отблъскване – отблъскване: има два обекта, които в еднаква степен са непривлекателни и в най-добрия случай се избира по-малката от двете злини;

3. привличане – отблъскване: конфликтната ситуация се изразява в това, че една и съща цел се оказва за индивида притежаваща в равна степен привлекателност  и не. Този конфликт е амбивалентен (непривлекателен). Конфликтът става реалност, когато е възприет и осъзнат като такъв.
Всеки човек участва не само в една обществена групировка, а в няколко както едновременно, така и последователно. В тях той изпълнява различни социални роли. Те имат значение за формиране на неговата личност. Всеки човек се стремя към самостоятелност в мисли и действия, а понякога се чувства неудобно, когато остава изолиран от начина на мислене и действията на околните.

Групата има универсален характер спрямо човешкото съществуване. Всеки се ражда, живее и умира в групи. Понякога благосклонна, друг път враждебна, в съзвучие или борба с нея, ние изграждаме себе си. Един от пътищата за осъществяване на влиянието на групата върху индивида е така нареченият конформизъм. Конформизъм има тогава, когато се фиксира. конфликт между мнението на групата и мнението на индивида и този конфликт се разрешава в полза на групата. Конформизмът в норма е естествен начин на изработване на позиция при недостиг на информация и достойнство на човешкото социално мислене. В конформизма се предполага едновременното действие на два механизма: нормативното социално влияние – натискът на другите и информационното социално влияние – социалното сравнение.

Групата създава предпоставки за психичното здраве на индивида. В нея става и цялостното формиране на човешката личност. Социализацията на личността, чийто субект са другите, е възможна и практически се извършва само в групи. Тук преминава и вторичната социализация ­адаптацията, когато това се наложи при смяна на средата, промени в личността или други причини. Тук се открива и коригира девиантно поведение. Отделянето на индивида от обществото има деструктивни последствия: социалната изолация от най-ранно детство води до умствена недоразвитост.

Две от състоянията на взаимоотношенията между личността и групата саадаптацията и конформизмът.

Както много други термини в психологията адаптацията има множество значения. В основата на всички значения е смисълът, който означава приспособявам се, нагаждам се. Адаптацията има две разновидности:

– генетично обусловена  – тя се нуждае от много дълъг период, нуждае се от поколения за да се осъществи.
– фенотипна адаптация-  промяна на индивида в резултат на присъствието на постоянен, нетравмиращ, не  изморяващ стимул или при продължително отсъствие на обичаен Ханс Селие предлага понятието “общ адапционен синдром” за да означи част от човешките, типични реакции в отговор на заплашителни сигнали, идващи от околната среда. Този синдром се развива след продължително  действие на някакъв физически (студ), физиологиечски (отрова) или психологически ( разделяне от майката) неблагоприятен фактор.Той поддържа становището, че  последователността на събитията , които  следват продължителния стрес са тревога, съпротива,   изтощение и смърт. В социалната психология се анализират три основни форми за оказване на влияние върху индивида: конформност, подчиненост, покорство.

Конформност е когато индивида променя своето поведение в резултат от принудително придържане на наложените му социални норми.

Подчиненост – реализира се директно от индивидите, а не от груповите норми. Включва усилията на някои да променят поведението на други хора чрез преки изисквания или различни тактики.

Покорство – когато даден индивид просто заповядва на други да променят поведението си по определен. начин. По правило издаващият заповеди има различни средства за усилване на подчинението – разполага със силите на властта, наградите и санкциите за постигането на желаната цел.
Почти липсват експериментални изследвания в тази област, а без разкриване на психическите особености на конформизма не може да се осветли цялостно психологията на групата и личността – един от най-актуалните социално психологически проблеми на съвременното общество. Човек съзнателно или не се приспособява към широко разпространени мнения и действия.

Не само индивидуалните особености определят степента на конформизма. Той зависи и от това, доколко обществената среда представлява групировка от референтен тип, Т.е. с която индивидът се чувства най-тясно свързан и я цени. Конформизмът се отличава от социализацията, която се осъществява в процеса на възпитанието със съзнателното и активно участие на човека.

Заслугата на с. Аш е в разработената методика на “подставената” група, която действа в таен сговор с експериментатора за противоречиви на очакваните отговори /конфликтна ситуация/.Ролята на подставената група в експеримента, се състои в това, че тя може да повлияе върху отговорите на експериментираното лице.

За Аш – Ефектът от влиянието на групата върху индивида е голям – конформизмът е отстъпване от личните позиции и заставане в съгласие с груповите, под влияние на последните. Той предполага приспособяване, подчиняване, отказване от собственото мнение за сметка на приемане на груповото. Опитът му да намери обективни показатели за степента на влиянието, което индивидът изпитва от страна на групата, е положителен момент в психологията и представлява принос в изследването на малките групи – постоянна микросреда, в която личността се формира и развива и чието влияние несъмнено изпитва.
Т. Шибутани също анализира причините за конформното поведение на личността в групата. Според него конфликтът между груповите норми и поведението на индивида се разрешава от различните хора по различен начин. Индивидът може да следва груповите стандарти по пътя на подражанието. Други индивиди проявяват независимо неконформно поведение. Причините за него са в зависимост от обществото. Едно общество може да поощрява конформизма, а друго чувството за увереност и лично достойнство.

1. Основният фактор, определящ конформното поведение, е конфликтът между груповите стандарти и индивидуалното поведение. Той може да бъде разрешен по два начина – или индивидът да остане независим от единодушието на групата и да отстоява своето, различаващо се от групата мнение / да прояви неконформно поведение/ или де се съгласи със съжденията на групата /проявявайки конформизъм/.

2. Неконформните субекти,   в мнозинството си са уверени в правотата на групата и все пак остават самостоятелни.

З. Всяко влияние, дори и невероятно, но единодушно мнение на групата, предизвиква промяна в поведението на индивида. Следователно всички хора са конформни в една или друга степен.

4. Макар част от индивидите след прекратяване на груповото влияние да се връщат към собственото мнение, то целият ефект от подчинението не изчезва – приблизително 50% от него остава. Когато безкритично се приема груповото мнение и личността се присъединява към него без преживяването на какъвто и да е вътрешен конфликт – това според Кратчфилд е истински конформизъм. Но Петровски не вижда логично основание да се отнася този конформизъм към явленията на конформизма, поради отсъствието в него на “формообразуващ признак” – конфликта между вътрешна позиция и външно поведение. Този феномен той нарича внушаемост или сугестивност, подчертавайки безконфликтната податливост на индивида спрямо позициите на групата. На конформизма и негативизма Петровски противопоставя колективизма. Именно истинската колективност, разбирана като ценностно-ориентировъчно единство решава въпроса за ситуативната и възрастова устойчивост, тъй като решаващо обстоятелство е не прякото въздействие на групата, а следствието от общите цели и личностни ориентации на колектива.

Конформизмът може да се прояви в процеса на социализация тогава, когато личността не е акумулирала в себе си всички значими социални черти, когато не са станали трайно личностни, Т.е. не са достатъчно закрепени чрез дейността на индивида, а що се касае до готовата система от знания – докато тя още не е станала убеждение. Следователно, тъй като процеса на социализация /усвояване на социалния опит от индивида/ е в известна степен възрастово обусловен процес, то конформното поведение е по-силно изразено у личности с по-беден социален опит и знания. Но да се разглежда целия процес на социализацията като съзна~елен конформизъм е неправилно.

Противоположно на понятието конформизъм се явява независимостта, самостоятелността, които често се заменят с устойчивост на личността. Устойчивостта на личността е резултат от системата на нейните мотиви и потребности. Следователно тя е следствие от определено равнище на самоорганизация, характеризиращо се със способността на човека да регулира своето поведение, като изхожда от приетите и превърнати във вътрешна потребност нравствени норми и принципи. Различават се :
1. Целеви конформизъм – съзнателно и чисто външно следване на погрешното мнение на групата от индивида, при което в последствие той може да се върне към първоначалното си собствено вярно твърдение.
2. Истински конформизъм – външно  и вътрешно съгласие на индивида с групата. При този вид конформизъм личността не преживява никакъв вътрешен конфликт. Това е едно от най-опасните явления в мacoвaтa психика.

Лили Барутчиева

 

Съдържанието в "Психична централа" и технологиите, използвани в сайта,
са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Не се допуска копиране и публикуване на текстови материали от този сайт,
освен ако цитирате част от текст.

Посочването на източника и добавяне на линк към "Психична централа" е задължително.