Фанатизъм

Липса на постъпателно движение, разчитане на мъртвата буква, липса на развитие, жив труп, липса на връзка със себе си, вкопчване в правилата, законите и рамките; сляпо следване на авторитет вместо зачитането му, но със свободно мислене; отказ или невъзможност да се види и разбере друга гледна точка; тесногръда зависимост от парадигма, авторитет, рамки и установени коловози; тревожна невротична напрегнатост, постоянно състояние нащрек за отбраняване на идентификацията с авторитет и позиция, която замества автентичната връзка със собствената вътрешна цялостност; филтриране на информацията през собствения вътрешен фанатичен пристрастен познавателен филтър; скачане към заключения и свръхгенерализации, черно/ бяло инфантилно мислене от типа добро/ зло, приятел/ враг, мое/ чуждо, наши/ ваши, правилно/ неправилно…; дълбока вътрешна неувереност, компенсирана чрез вкопчването в дадена система, авторитет, правила, норми, парадигма…; обсесивно прилепване към „правилната” парадигма и компулсивното защитаващо неувереността на фанатика цитиране на източници и авторитети; липсата на свободно независимо творческо мислене от по-висш тип; свръхзачитане на авторитет, но не и на съдържанието на информацията; затруднено осъществяване на дълбинни аналогии между различни познавателни системи, гледни точки и позиции; агресивна нападателност към „чуждото” и „различното”, липса на емоционална толерантност и приемане на различията и противоположностите; дълбока емоционална травмираност, компенсирана чрез зависимостта от идеи, авторитети и позиция; нарцистични личностови характерсистики; емоционална зависимост към авторитет и парадигма, система от знание, емоционална „отдаденост” на тази система, на когнитивно ниво проявяваща се в когнитивни изкривявания; кучешки защитен инстинкт за нападателна агресивна защита на господаря си – приетият его-идеал в лицето на авторитети и парадигма; тесногръдие; непознаване на себе си – вкопчване в спасителните сламки на норми, рамки, правила, познавателни системи, авторитетни фигури, робство на едно ригидно суперего, ригидни правила/ допускания; често искрена добронамереност в правотата на агресивната си защита на „правилната” гледна точка при получаване на перверзно удоволствие от нараняването, причинено на „друговерците”; силен съзнаван или не стремеж за приобщаване на инакомислещите към приетите убеждения; емоционално обгрижване на „своите” – приелите същата ценностна и познавателна система, но презрение, агресия или съжаление към различните; закостеняла когниция – липса на истинска независима от вече достигнатото творческа свобода в съжденията – липса на способност за творческо надграждане и пробив, на свобода в полета на съзнанието; съзнанието, тоест работната памет + вниманието е винаги до известна степен фанатично, ако е лишено от връзка с цялостната интегрална личност и способност за самосъзнание, метакогниция, полет над себе си, ако е лишено от гъвкавост в разбирането на себе си и другите, от „влизането в обувките”, разбиранията на другия; ригидно суперего, ригидни, лишени от възможност за развитие правила, норми и идеали; преследване, но никога достигане до идеала, поради невъзможността за смелото му независещо от вътрешни (суперего) и външни (авторитети)  фактори преоткриване и  свободно собствено преживяване; вкопчване в приетата „истина” и липса на намерение, желание и способност за реална промяна;

Познавателни изкривявания при фанатизма:  Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой…; Фундаментална атрибутивна грешка – тенденцията грешките на „врага” да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените (и на приетата от фанатика система от убеждения) грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание личностовите качества; ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна нарцистична властност и доминиране;Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им; Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора (от приетата от фанатика познавателна система – научна, религиозна и пр.) вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение.; Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията.; Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.; Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения.;Вътрегрупово предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група от фанатика;

Позоваване на авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет.

Статия на Орлин Баев

 

Съдържанието в "Психична централа" и технологиите, използвани в сайта,
са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Не се допуска копиране и публикуване на текстови материали от този сайт,
освен ако цитирате част от текст.

Посочването на източника и добавяне на линк към "Психична централа" е задължително.