Ценностите за уважаващите себе си хора

Добрият колега – морал и професионализъм

„Най-хубавото се вижда само със сърцето.
„Най-същественото е невидимо за очите.”

Антоан дьо Сент-Екзюпери

trИма ли нещо в Космоса, което да е абсолютно независимо от другите неща? Има ли нещо, което не би могло да бъде по-съвършено, ако отрази себе си в огледалото на чуждия поглед? Нали дори отражението е вече „нещо повече”?
Човекът е съдбовно свързан с другите човеци. Дали ще обича или ще мрази, съдбата му е изпълнена с емционални отражения – той в чуждите очи и те в неговите.
Между всеотдайната любов и безчовечната омраза са разположени стотици вариации на моралните отношения (моралните отношения са в основата на колегиалните) – милосърдие и толерантност, грубост и вулгарност, уважение и деликатност, злопаметност и завист.

За Мартин Хайдегер човешкото битие е битие със другите. Срещата е събитие, в което хората откриват онова, което може би не са знаели и дори не са могли да знаят за себе си, ако не беше погледът на Другия.
Всъщност човекът е социално същество, което не би се осъществило като човек ако не съществуваше социума. Още с раждането си малкото дете попада в общността наречена семейство, после създава приятелства и врагове в училище. По-голямата  част от съзнателния си живот човек пребивава в колектив от който до голяма степен зависят неговото щастие и себеосъществяване. Колегиалните отношения заемат междинно място между семейството, приятелството и чистата професионална връзка. Тук става дума най-вече за отношенията между колегите в сравнително малката група на съвместно работещи хора – в учреждението, в цеха, в класната стая, макар че е прието да наричаме колега всеки, който работи в същия бранш, който практикува нашата професия. Общността на колегите е колективът – малка група сравнително добре познаващи се и заедно работещи хора. От една страна, подобни общности са белязани от бюрократични правила и етикети, но, от друга, отпечатват особеностите на личните взаимовръзки. Така в рамките на общите професионални цели и интереси се вместват естествени и подчинени на други цели форми на общуване. Това превръща колегиалността в извънредно значим и предизвикващ интерес възел от човешки взаимоотношения.

Въпреки, че професионалният ми опит е кратък знам, че качествата, които трябва да притежава един добър колега са изключително важни за постигането на хармония и интеграция, единство и доверие в колектива. Добрият колега работи за теб и ти работиш за него. Ако се случи непредвидим проблем, се решава в сътрудничество. Между професионалните партньори не би трябвало да съществува лъжа и изоставяне.
Преди няколко години попаднах в малък колектив от хора, които ме накараха да повярвам, че успеха в професията не зависи само от твоята професионална подготовка и личностни качества. По-важно е да работиш с хора, притежаващи духовни ценности, които да мотивират и задвижват безотказна работа и изрядност на съвместното действие. По този начин се чувстваш значим, пълноценен и полезен.

В йерархията от качества, които трябва да притежава един добър колега, на първо място поставям достойнството. То се съдържа в необхватната, неделима и индивидуална човешка същност. Достойнството е запазването на Аза в устойчива система от ценности. То действа като „арбитраж” при моралните дилеми – човек избира достойнството дори ако трябва да се откаже от някоя ценност. Човекът е човек именно, защото признава своето собствено и на всеки друг достойнство. „Когато Бог сътворил света, поставил всяко същество на определено място. Само на човека предоставил възможност да избира своето място. Свободата да избира може да го доведе до животинско състояние, но може и да го възвеси до ангелска чистота”.

Достойнството във външен план, изразено чрез уважението от страна на околните, е качеството да бъдеш почитан и да вдъхваш респект. То се основава върху придържане към скромните, добродетелни и неегоистични влияния. Достойнството във вътрешен план, изразяващо се чрез самоуважението, е качество да възприемаш себе си правилно, тоест без да надценяваш собствената си значимост, да заемаш мястото, което ти се полага, и да не претендираш за повече. Как бих могла да уважавам човек, подчиняващ волята си на другите само за да бъде харесан, одобрен или избран на по-висок пост?  За кратко време успях да се срещна с хора, които бяха готови да предадат мислите, чувствата идеите си в името на служебното положение. Премълчаваха това, с което не бяха съгласни, усмихваха се със стиснати устни, прекланяха се пред управляващите, непрекъснато молеха снизхождение, независимо от това прави ли са или не. Нима такива хора могат да бъдат харесвани, желани и признати като достойни? Та, те са загубили съзнанието си за собствена стойност и самоуважение. Как тогава да ги приема и почувствам като личности достойни за моето уважение?

В днешния забързан и динамичен двадесет и първи век все повече хора забравят, че човек е създаден да дарява любов, а не да сее омраза. Още в древни времена се е установило, че взаимната отстъпчивост гарантира мирните условия на развитието и безконфликтното общуване. Тази „търпимост”, „отстъпчивост” и „поносимост”, ние наричаме толерантност. В основата на толерантността стои признаването на другия като човешко същество. Така, че толерантността тръгва от справедливостта, която вижда в другия човека и същевременно една особена модификация на човешкото, изискваща да се признае правото на другия да бъде „себе си”. Истинската толерантност се проявява като хуманност, като спазване на „задълженията на човечността”(Лайбниц), защото отчита истината за човека, без да я пречупва през предварително зададени възгледи или да я подчинява на поставени цели.
Още в първите си работни дни допуснах грешка, която ме накара да се почувствам непълноценна и виновна. За мое огромно щастие, в този труден момент до мен застана една колежка, която прояви разбиране и съпричастност към моя проблем. Тогава разбрах, че толерантността е качество, което ни прави повече хора, което облекчава нашия и пътя на много други хора по магистралата Живот.

Особено важно за мен е хората, с които работя да бъдат справедливи. Справедливостта е баланс, добре преценена пропорция между делата, заслугите, достойнствата на двама или повече души. На нея се крепи моралната връзка между множество хора. Чувството за справедливост отмерва пропорцията между постиженията и съобразно това определя дължимото. Ако бъдат похвалени еднакво мързеливия и трудолюбивия, значи единият е недооценен, а другият надценен.

Живеем в несправедлив свят. Справедливостта изисква усилия и съгласувана воля за намаляване на несправедливостта. Лошото, несъгласието и хаосът растат от само себе си, където няма позитивна сила за подобряване на условията на живот. В наша власт е да повишаваме справедливостта около нас. Не е никак лесно да прокараш целите си сред хора, които олицетворяват норми и изискват спазването им често по неясен, блокиращ и даже отблъскващ начин. А най-често това са хора, на които им е безразлично какво правиш. Именно безразличието, равнодушието и апатията с цялата си пасивност създават условия в един колектив да се промъкне и трайно да се настани злото. Отсъствието на доверие и съгласие е среда за подозрение, недобронамереност и несправедливост. Хората, с които работя знаят как да постъпят в трудни моменти, уважават себе си и останалите. В нашия колектив всички сме равнопоставени по отношение на някакъв принцип.
Как, обаче един колектив би се реализирал пълноценно, ако хората в него не притежават качества като доверие и отговорност?
Доверието крепи общността. Да имаш доверие значи да пристъпяш към другите позитивно. Доверието значи уважение. Да уважаваш другия значи да цениш уникалната личност. Да приемаш позитивно неговите мисли, чувства, отношения. Да не му вменяваш недоказани вини и грешки. Да не вярваш в непроверени злословия. Доверието към другите и уважението към техните качества и принос създава онази „химия”, която може както да компенсира отделни професионални недостатъци, така и да създаде нужния психологически комфорт в екипа.

Уважението се постига с отговорност. Да уважавам себе си и другите значи да отговарям за себе си и да разчитам на отговорността на другите. Отговорността значи поемане на последиците от действията. Във време, когато искаме много неща и животът предлага много възможности, расте нашата отговорност.  Попадйки в колектив можем да бъдем въвлечени в завист, интриги, заговори. Можем да учавстваме в разрушителни проекти. Но тогава не можем да чакаме от другите да ни уважават и да разчитаме на тяхната помощ.

Ето защо важни и ценни за мен са хората, които умеят да ти гласуват доверие и да поемат отговорност при разпределяне на професионалните задължения.

Още, добър колега за мен е самостоятелно мислещ индивид, който умее да съхранява достойнството си. „Пионките” не са полезни при създаване на екип. Да притежава специфични умения, т.е. да има „личен ресурс”, умения, от които се нуждаят останалите. Да е силно мотивиран да постигне целта си. Отегчените и лениви колеги са в тежест на всеки колектив. Въодушевлението и премереният ентусиазъм са „по-доброто гориво”, от което двигателят на екипа има нужда, за да достигне до целта. Да има творческа визия и ясна цел.

В съвременния свят на конкуренция и безразличие, аз успях да попадна в колектив, където хората все още не са загубили усещането си за уникалност и не са се превърнали в инструменти на цели извън себе си. Те не се преживяват като стока, не са се превърнали във вещи. Тези хора ми помогнаха да повярвам в собствените си сили, да се доверя на своите съждения и да се убедя, че пътят по който вървя води към цел, която ще ми помогне да постигна собствената си самоактуализация.
„Ясно е, че човек е обществено същество”. Служиш ли първо и преди всичко на себе си, не си годен да служиш на другите. Човекът е член на едно общество – за да служи на това общество. И само като служи на обществото, той служи на себе си. Това е солидарност, без която няма ред и правда.

Галина Тодорова

 

Съдържанието в "Психична централа" и технологиите, използвани в сайта,
са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Не се допуска копиране и публикуване на текстови материали от този сайт,
освен ако цитирате част от текст.

Посочването на източника и добавяне на линк към "Психична централа" е задължително.