Кокаин

Кокаинът се извлича от листата на растението Erythroxylon coca чрез органични разтворители. Представлява бял, кристалообразен прах. Има много разновидности на Erythroxylon coca, които са издържливи на различни атмосферни влияния, а това ги превръща в лесни за отглеждане при различни условия.

Най-разпространеното название на кокаина е „кока”. Начините за употреба са няколко: смъркане, пушене (крек), инжектиране и през устата. Най-обичайният начин е чрез смъркане. Инжекционната употреба е слабо разпространена, взимането през устата – също. а сметка на това пушенето е доста разпространено. То всъщност представлява вдишване на изпаренията, отделящи се при загряване на веществото. Температурата, при която се втечнява кокаинът, е около 200 градуса, но когато е обработен по химичен път, се втечнява при загряване и при температура до 100 градуса. Тази обработка е процес на извличане на „свободна база кокаин”, известна под името крек. Пушенето на крек (кокаин на кристали) може да става чрез специална водна лула (кокаинът е водоразтворим) или чрез загряване на фолио.

  • Предизвиква ли пристрастяване? Кокаинът води до пристрастяване, като психологическата зависимост е по-силно изразена от физическата. Чувството на умора, раздразнителността и разтройствата на съня могат да продължат седмици след спиране на употребата.
  • Има ли необходимост от повишаване на количеството за получаване на същия ефект? Да. При употребата на кокаин много бързо се развива толеранс.
  • Краткосрочни ефекти: стимулира – повишава активността, потиска умората, нуждата от сън и чувството на глад.
  • Дългосрочни ефекти: загуба на тегло, безсъние, тревожност, халюцинации, ранимост, параноя, агресивност, депресия, след интензивна употреба – тотално изтощение.
  • Важно: формата на кокаин, която се пуши, се нарича крек, свободна база или варена кока.

Кокаинът е наркотик под формата на бял, кристалообразен прах. Кокаинът се извлича от растението кока, което расте в Южна Америка. Латинското наименование на растението е  Erythroxylon Coca.

На улицата се използват много други имена за кокаина. Най-популярното е просто кока. Концентрацията на активната съставка в листата на коката варира от 0.5% до 1%. Кокаинът може да бъде извлечен от листата на коката по много лесен начин, за да се получи кокаинов прах.

Растението кока обикновено идва от високите места на Андите. Откакто е познато в човешката история, листата му се дъвчат заради техния стимулиращ ефект и облекчаването на дихателните проблеми, дължащи се на живота в толкова големи височини.

Инките са използвали листата само за религиозни цели. След като испанците завладяват Южна Америка, тяхната употреба се разпространява още повече.

През 19-ти век е открита активната съставка на листата. Тогава кокаинът става популярен като стимулант и локален анестетик.

В края на 19-ти век негативните отзвуци за ефектите от кокаина започват да се увеличават. След Първата световна война кокаинът е забранен, като по същото време са създадени вещества, които могат да заменят кокаина като локален анестетик.

Начинът на употреба на кокаин зависи от формата, в която е самият кокаин, като може да се приема през носа, перорално и венозно. „Кока джойнт” се нарича сместта от кокаин и тютюн, която се използва за пушене.Този начин на употреба има много слаб ефект и струва много скъпо, тъй като голяма част от кокаина изгаря преди да е достигнал белите дробове. Ефектът от смъркане на кокаин трае между 5 и 30 минути. Продължителността на ефекта зависи от това какъв е начинът на употреба.

Съвременната употреба на кокаин започва през 60-те години в средите от хора с високи възможности, които могат да си позволят толкова скъп наркотик: сферите на рекламата, модата и реактивните самолети. В България кокаинът се употребява главно от младото поколение. В последните години се отчита леко увеличаване на броя на употребяващите. По официални данни 2,4 % от населението между 18 и 34 години има поне една употреба на кокаин в живота си. Много по-голям % от употребяващите са мъже (2,9 % от мъжете в България под 30 години), отколкото жени.

Кокаинът стимулира централната нервна система, увеличава сърдечната честота и повишава кръвното налягане. Това какво употребяващият ще почувства зависи най-вече от дозата и начина на употреба. Физическото състояние на употребяващия, неговото телесно тегло и очакванията му също играят роля. Ефектите в общи линии са както следва:

Увеличава се издръжливостта; изчезват чувството на глад и умора. Болката се усеща по-бавно. Употребяващият се чувства ведър и развеселен, по-енергичен и се сдобива с вяра, че той или тя може да има целия свят. Тези ефекти се появяват най-вече, когато употребяващият само от време на време взема кокаин и не приема голямо количество наведнъж. Ефектите траят около 30 минути. За да почувства отново желаните ефекти, употребяващият трябва да вземе отново.

Често при употребата на кокаин употребяващите стават неспокойни и раздразнителни. В такива случаи самообладанието може да се превърне в себенадценяване и тежкият употребяващ може да се усеща като в един свят на мечтите – свят, в който всеки контакт с другите е безпроблемен, атмосферата е много оживена и енергична, чувствата изглеждат дълбоки, силни и вълнуващи. В последствие се оказва, че нещата не са такива, каквито са изглеждали в този момент.

Умерената употреба на кокаин може да има сексуално стимулиращ ефект. В случаи на увеличена употреба този ефект намалява и сексуалният нагон може да намалее.

Употребата на кокаин става проблемна, когато човек употребява с цел да промени своята личност – например когато някой иска да стане по-самоуверен, или когато иска всички да се съобразяват с него. Човек, който е чувствителен към такива промени, може бързо, само след една употреба, да бъде съблазнен да вземе отново. И отново …

Трябва да се прави разлика между физическата и психологическата зависимост.

При физическата зависимост тялото реагира на преустановения прием на веществото (появяват се симптоми на отнемане). Употребата на кокаин формира зависимост. Симптомите, които се проявяват, са лек тремор, изпотяване, тахикардия, повишено кръвно налягане и температура.

Психологическата зависимост се свързва с непреодолимо желание за употреба. Кокаинът води до психологическа зависимост, а толерансът може да се развие буквално за дни. Употребата на кокаин води до желани ефекти като: еуфория, липса на чувство за умора, глад, повишена сексуалност. Те от своя страна карат употребяващия да е по-самоуверен – ефект, свързан с притъпяване на първосигнални усещания, като например умората.

По този начин обстоятелства от обкръжаващата среда могат да доведат до системна употреба, а самоконтролът и личностовите умения постепенно да бъдат потиснати, чувството на несигурност да нараства правопропорционално на честотата на употребата на кокаин.

Всеки може да попадне в подобен порочен кръг. Повечето употребяващи знаят рисковете от употребата на наркотици, но голяма част от тях смятат, че са изключение, контролират нещата и могат да спрат по всяко време.

Фактори, подтикващи към употребата на кокаин, могат да са например: ниското самочувствие, объркаността и отчаянието. Кокаинът дава усещането, че всичко е под контрол, което изглежда като решение. Но това е само краткосрочен ефект. Рано или късно употребяващият осъзнава това.

Рискът от  зависимост съществува при всяка форма на употреба на кокаин. Кокаинът предизвиква зависимост на неврофизиологично равнище и води до симптоми на тревожност, депресивност, интензивен глад и безсъние.

Употребата на кокаин носи следните рискове:

  • Човек, който употребява кокаин системно, загубва апетит, телесна маса и така уврежда физическо си състояние. Имунитетът отслабва и рискът от заразяване с различни вируси се увеличава. Могат да се наблюдават треморни нарушения във фината моториката и нарушения на сърдечния ритъм.
  • Кокаинът премахва чувството на умора. Употребяващият надвишава енергийните си резерви и отива извън естествените граници, които не се осъзнават. В комбинация с безсъние такива обстоятелства могат да доведат до изтощение, което дава на някои употребяващи причина да започнат да употребяват отново.
  • Рискът от изтощение е още по-голям при комбинирането на кокаин и алкохол. Докато алкохолът вцепенява и замайва, кокаинът стимулира и събужда човека. Това може да бъде подканваща комбинация за нощ в града, но по отношение на здравето е много опасна поради натоварването на сърцето и черния дроб. Липсата на преценка за консумирания алкохол може да доведе до алкохолно отравяне. След преминаването на този ефект настъпват вторични нежелани реакции.
  • Употребата на кокаин може да доведе до халюцинации, които могат да предизвикат чувство на тревожност и паника. Употребяващият може да стане параноичен, да се чувства заплашен и да стане агресивен.
  • Човек, който употребява често, може да се почувства все едно има буболечки върху, в или под кожата и да се опитва да облекчи сърбежа, докато кожата се разкървави.
  • Смъркането на кокаин причинява свиване на кръвоносните съдове в носа. В случаи на честа употреба носните слизести мембрани могат да се увредят. Ако част от кокаина, който се смърка, достигне до синусовата кухина, това може да доведе до блокаж и болки в главата.
  • Употребата на нестерилни игли за инжектиране на кокаин може да причини кожен абсцес.
  • Пушенето на крек носи повече физически рискове, включително увреда на белите дробове.
  • В риск са най-вече хората със слабо сърце, слаби вени, високо кръвно налягане, диабет или епилепсия.
  • Кокаинът често се смесва с други вещества, преди да достигне до употребяващия. Тези вещества обикновено не са опасни, но употребяващият определено не взима това, за което е платил.

Употребата на кокаин не може да бъде видяна. Употребата води до определени симптоми, които са описани на други места в този сайт, но те могат да бъдат и резултат от нещо друго. Употребата на кокаин е най-очевидна, когато повече симптоми съществуват едновременно. Само по време на открит разговор може наистина да се установи дали някой употребява или не.

Забраната или опитът за превенция на употребата на кокаин не работят. Паниката и заплахите могат само да налеят масло в огъня и да предизвикат резултатите, които човекът иска да избегне. В такива случаи може да помогне една отворена обмяна на мисли на базата на достатъчно познание и липса на предразсъдъци. В отворен разговор може да се поставят на дискусия темите за количеството на употребяваното вещество и причините за употребата. Регулярната употреба може да насочи към проблемите, стоящи под повърхността, с които употребяващият може да се заеме с помощта на другите и ако е възможно, с помощта на професионалисти.

За проблемно употребяващия и неговата среда важи следното: не се страхувайте да искате съвет или да търсите помощ.

 

Съдържанието в "Психична централа" и технологиите, използвани в сайта,
са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Не се допуска копиране и публикуване на текстови материали от този сайт,
освен ако цитирате част от текст.

Посочването на източника и добавяне на линк към "Психична централа" е задължително.