Зигмунд Фройд

 

Зигмунд Фройд (на немски: Sigismund Schlomo Freud, 1856-1939) е австрийски невролог и психолог, основател на най-популярното течение в психологията - психоанализата.

Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. във Фрайберг, Моравия (днес в Чехия) в еврейско семейство. Фройд е на четири години, когато семейството му се премества във Виена, където Фройд живее и работи до емиграцията си във Великобритания през 1938 г. През 1881 г. получава дипломата си по медицина от университета във Виена, а през 1885 г. печели стипендия, за да замине да учи в Париж при прочутия Жан Мартен Шарко в Салпетриер. Шарко, със своята диагноза на истерията и използването на хипнозата, открива пред Фройд пътя към сериозното приемане на умствените заболявания. След завръщането си във Виена през 1886 г, Фройд става практикуващ лекар. През 1933 г, по времето на националсоциалистите в Германия, са изгорени някои от творбите му. Когато през 1938 г. немските войски навлизат в Австрия и след като Гестапо разпитва дъщеря му, той емигрира в Лондон. Заболял още през 1922 г. от рак на небцето, Зигмунд Фройд умира след тежко боледуване и многобройни операции от желана свръх-доза морфин в Лондон през 1939 г.

 

Личността Фройд

В основата на учението на Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен като вертикал, в чиято най-долна част се намира То - биологичните импулси на организма, които не могат да бъдат контролирани от индивида, например либидото. В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта), който се влияе от родители, приятели, общество, църква, партии и т.н. и също не подлежи на контрол от страна на индивида. По този начин Аз-ът заема място по средата на вертикалата, като поема натиск отдолу (То) и отгоре (Свръх Аз). Аз-ът е единствената контролна инстанция на психиката, той е критичният разум. Според Фройд 90% от решенията на човек са несъзнателно мотивирани и едва 10% са "видими".

В близки отношения с Фройд е неговият може би най-известен ученик - Карл Густав Юнг, който на един етап от развитието си се дистанцира от идеите на Фройд и основава собствена школа по психоанализа в Цюрих.

Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват влияние върху психологията, психиатрията, социологията, литературата (Итало Свево) и изобразителното изкуство (Густав Климт, Салвадор Дали) през първата половина на XX век.

 

Любопитно

Фройд е чичо на известния и влиятелен PR гуру Едуард Бернайс (Edward Bernays) (1891-1995), който използва идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в корпоративни интереси и да накара масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания.

 



• Зигмунд Фройд