Способностите и гениалността на човека
Психичните свойства или качества на личността са трайните психични структури, които определят човешката дейност, определят се от насоката и степента на нейното социално развитие и са различни за всеки човек.
Една група от психичните свойства изразяват общата насоченост на човешката личност (склонностите, интересите, идеалите ), друга група разкрива продуктивната страна, възможностите на личността (способностите, дарбите, таланта), едно определено психично свойство (темпераментът) изразява динамичната характеристика и психичната активност, а друго качество - характерът, разкрива самата сърцевина на психичната структура на личността.
Използването на дефиниции е трудно, като се има предвид че гений и надареност се използват, като синоними, геният означава изключително рядко и изумително постижение, докато надареността, особено в случаите, когато се използва за идентифициране и насърчаване на академичния или творческия талант, се дефинира не в чак толкова строги рамки.
Дефиниция отразяваща по-общото мнение на психолозите за гений се основава върху продуктивността и се отнася до човек, който създава в продължение на дълъг период, голямо количество продукция, която оказва значимо влияние върху много хора дълги години” – работа, която води до “основна промяна” в съществуващите понятия и идеи.
За Надареността може да се каже, че е система от вътрешни диспозиции, развиващи се през живота въз основа на вродените заложби, вследствие на които човек е способен да извършва определени дейности при условие, че други личностни свойства не пречат на това. Има много хора, които въпреки добрата си надареност не постигат задоволителни резултати в учението, защото им липсва готовност за учене, старание и т.н.
Индивидуалните различия в общата надареност на хората зависят от свойствата на висшата нервна дейност, като сила, уравновесеност и подвижност на нервните процеси и обуславянето от тях равнище на протичане на психичните процеси.
Специална надареност напр. музикална, техническа, математическа се развива въз основа на вродени анатомо-физиологични, по- специално невро-физиологични предпоставки.
Способности – определението смущава специалистите защото способностите не могат да бъдат сведени към нито един психичен процес или пък негово свойство. Те са комплекс от затвърдени индивидуални свойства на психичните процеси, познавателни психични структури , и др..Те осигуряват високата продуктивност на човека в работата в количествено и качествено отношение. По съществените особености са индивидуални особености на личността, затвърдени психични особености, наличие на йерархия в структурата на способностите, връзка и зависимост на способностите от много други психични явления от емоционално – волеви характер,
Класификацията на способности се изгражда на два критерия
- видове дейност и психичните компоненти.
По настояще способностите се разглеждат като сложни и специални; под сложни способ. се разбират потенциалната възможност на човек да овладява различни работи и да постига успех в тях, а под специални способ. се разбира способността му да постига резултати само в една област. Сложните способ. се наричат обикновено - общи. В тази гр.се посочват следните: сп. за обучение, за социален контакт, за труд и др. , а като специални се посочват професионалните.
Формирането и развитието на способностите , осъществявани по два канала – чрез усвояване на обществено – историческия опит, чрез речта и на второ място чрез прякото участие на човека в дейностите, водят и до цялостното развитие на личността.
Талант. – Интересна е теорията за надарените и талантливите деца. Според нея надарените и талантливите деца, означава деца които са идентифицирани в предучилищната възраст или в началото, основно училище като притежаващи изявени или потенциални способности, даващи доказателства за способност за висше изпълнение в такива области като интелектуалните, творческите, академичните или лидерските способности или при изпълнението на визуални изкуства. За съжаление надарените деца се набелязват само на база коефициента на интелигентност, а разчитането само на I.Q., елиминира културно различните деца.
Особено благоприятна комбинация от способности, позволяваща много високи постижения, но все пак такива, които остават в рамките на вече достигнатото от обществото, за разлика от гениалността, която предполага способност за създаване на нещо принципно ново, за прокарване на нови пътища отвъд най-високите предвидени постижения. Първите признаци на талант за музика, рисуване или др. изкуства обикновено се проявяват още в детска възраст, като проличава много рано и талант за математика и техника., Възможен е и феномен, когато хора станали по-късно значителни учени или творци, в детството си не са показвали особени способности. Случва се също, рано проявен талант по-късно да не се развие според очакванията. Ето защо ранната поява на особени способности не е универсален критерий за наличието на талант. Както всички психични свойства и талантът се развива в процеса на учене и трудовата дейност и не може да се разглежда откъснато от образованието и възпитанието.
Гениалност – най- високото равнища на изразеност на способностите, което позволява изключителни творчески постижения в историческо значение. Различава се от таланта, който дава възможност за много високи постижения, но в рамките на вече достигнатото от обществото равнища. Гениалността не е свръхестествено явление, а особено ярък и концентриран израз на творческите потенции, които притежават човекът като член на човешкото общество. Геният не стои извън обществото, а възприема с необикновена интензивност досегашното развитие на допринася особено много за по-нататъшното му развитие.
Лили Барутчиева
