Щастливи ли са лекарите?
Психична централа на България
Аз не мисля, че всички лекари са щастливи в работата си.
Едно списание ни казва, че 44% от лекарите твърдят това, че са щастливи, значителна разлика с духовниците, които в същото проучване са 67%. Трудно се вярва все пак, че тези 44% са от щастливците в работата си. А аз като психолог знам, че много от лекарите подават молбата си за напускане на професията.
Част от това са отраженията на световните тенденции. Въпреки добрата платежоспособност, през последните години е отчетено това нарастващо признание, както и изследователските показания, че напредъкът в личен просперитет всъщност води до нещастие! В действителност в САЩ и Европа над петдесет години учени започнаха щателно измерване на личното щастие, което установи, че хората с всяка следваща година са все по-малко щастливи, въпреки нарастването на богатството им във финансов аспект. Така е и с останалите народи от света, които не правят разлика от западните – това става в целият свят, щастието се понижава. За първи път хората са започнали да търсят щастието си чрез психологията и други методи, но главно новината е тази – всеки от нас малко или много изпитва ненужно страдание.
Трябва да започнем с признанието, че щастието не е нормално – хората не са естествено свързани с него. Можем да се радваме, когато добри неща ни се случват, но е много трудно да се потдържа това чувство. Хората са жични, за да могат да се чувстват добре, когато им се случват добри неща, но това чувство никога не продължава. Този процес е в нашите мозъци, когато генетично ни се предава. Тези, които са оцеляли да бъдат наши предци са били тревожни, конкурентни и не се насищат – ние сме взели техните гени.
Най-долният пласт на мозъка се интересува дали сме доволни или не – толкова дълго, докато оцелеем. Най-голямата измислица на човешкият живот е вярата, че ще бъде щастлив, ако просто получи това, което иска. Нашите мозъци са устроени по начин, който вярва, че ни правят щастливи: пари, власт, успех и красота.
Уязвимостта към щастието
Лекарите отиват в професията си, заради уважението и привилегироваността да се чувстват от елита, заради медицинското си училище и образование. По този начин те се чувстват като част от една уважавана общност. Често обаче техният идеализъм ги кара да бъдат цинични, както и използвани, а това пораджа техният песимизъм.
Лекарите имат и други слаби места за нещастие. Те са склонни да бъдат песимисти, заради това, защото са обучени да търсят дори и малките неща в хората – пациентите си, които могат да бъдат объркани, дефектите в хората. Докато щастливите хора би следвало да бъдат оптимистите, които смятат, че хората са добри.
Ще отбележим важен факт от защитните илюзии, който представлява експеримента с видео игра на PC, в който оптимистични хора отидоха да играят щастливо известно време, докато песимистите скоро се обърнаха към експериментатора и се оплакаха, че джойстика е счупен. Наистина реалистично, но и по-малко щастливо!
Лекарите са обучени на критично и обективно мислене. Щастливите хора са склонни да надценяват собствените си постижения в почти всикчо, което те опитат. Докато лекарите от своя страна пускат на ход критическото си мислене върху себе си и биват склонни да са перфекционисти, което от своя страна си е сериозна пречка за щастието им!
И все пак рабира се, че има и добри новини за лекарите при последните изследвания за щастието: Ние можем да променяме своя собствен мозък. Можем да бъдем конституционен песимист в професионалния си опит. Можем да се самонакараме да изолираме всичко студено и отблъскващо, но най-важното е, че можем да се променяме, което е прекрасно! Ние можем да направим много неща, които да ни направят по-отзивчиви към щастието, но е необходимо повече време, отколкото ние самите искаме.
Някои изследователи наскоро се спряха на група студенти от един колеж, използвайки най-новите високотехнологични невромагнетически оборудвания и наблюдавайки техните мозъци установиха, че след три месеца ежедневна практика бива наблюдаван растеж на сивото вещество в някои части от мозъка им, както и това как след още три месеца това вещество, за което говорим изчезна. Доказателство е, че животът и опитът променят структурата на мозъка. Точно като жонглиране, щастието е набор от умения – можем да го научим! Да се радваме на работата си, която изисква самоотверженост и практика. Би трябвало да бъдем благодарни, че мозъка ни се променя с всеки ден и да използваме таз ипромяна към по-добро!
Пламен Бояджиев
