Резолюциите на Нова година
Тъй като сме поставили празниците зад нас (и копаем из под всички амбалажни хартии, сняг или и двете), много от нас се обръщат към предстоящото честване на Нова година и се заемат с ритуал, който е посветен на резолюционни действия. Защо хората избират един момент всяка година, за да се опитат да променят някои неща в техния живот – поведение, отношение, какво ли още не – да направят така, че след това да продължат да се провалят след един месец време, а дори и по-малко?
Ето кои са най-популярните цели, определени от хора според Милър и Марлат за 1998 год.:
37% - започват да спортуват
13% - хранят се по-умерено
7% - намаляване на консумация на алкохол, кофеини и други наркотични средства както и отказване на тютюнопушене.
Според същото изследване, повечето хора – 75% - правят резолюционен срив на техните първи опити и повечето хора – 67% - да направят повече от един опит за резолюция.
Така че от психологическа гледна точка, би било интересно да попитаме кое точно определя колко са хората на масата и колко от тях ще имат успех? За наше щастие, изследователите не само, че ни довеждат до някои интересни изводи – тяхното изследване установи, че хората, които вярват, че самостоятелното управление е нещо динамично променящо и неограничено - например, „мога да спа да пуша, всичко което трябва да направя е да си насоча ума към това. Мога също така да си подтисна яда и да бъда по-добър човек - просто отнема воля”. Тези хора са склонни да определят повече резолюции.
Хората, които вярват в това, че всички са родени с ограничен на сума самостоятелен контрол и че не могат да се променят и които също имат малко вяра в собствените си способности, за да извършват своите собствени цели – психолозите наричат този тип хора „Ниска ефикасност на самоуправление”. Естествено е тяхната резолюция да бъде по-лоша за новата година.
Учените, хората с високото самоуправление на ефикасността и хората с атрибута на успеха постигат всичко с по-малко усилия. Висшата самостоятелна ефикасност обикновено се свързва с по-голяма вероятност за постигане на нечии цели.
Изследователите откриват също, че ако се смята самостоятелното управление за ограничен ресурс, който може да се промени и съдържа по-малко цели, тогава ще се откаже от тях по-рано, независимо от нивото на самооценка за ефикасността.
Какво значи всичко това? Колкото повече вярваш в способностите си, толкова по-вероятно е да успееш. Кратко, просто и ясно е хората да очакват неуспешното, което в повечето моменти ги съпровожда, макар и огорчително. Самостоятелният контрол наистина е неограничен ресурс, до който ние всички имаме достъп. Ако вземем лоста на решенията си, тогава не би било пречка абсолютно нищо, което на пръв поглед се вижда висока преграда до целта.
Михаил Цочев
