ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ И ПСИХИЧЕСКИ СТРЕС В ПСИХОЛОГИЯ НА ЧОВЕКА
Стресът е навсякъде около нас. Не минава ден без да прочетем или чуем нещо за него. Още в началото на 80-те години списание “Тайм” излиза с водеща статия “Стресът - епидемията но 80- години”. Написано е като, че ли става дума за нов вид чума. От тогава до днес много изследвания доказват, че проблемите свързани със стреса прогресивно се увеличават.
Популярното разбиране на стресовото събитие е като нещо негативно за човека ( болест, неприятности в работата, природни бедствия), но то може да бъде и положително преживяване. Например, новият дом и повишението в работата, носят със себе си промяна на статуса и нови отговорности. Влюбването, за някои хора може да бъде толкова стресово, както и развода. Всъщност всяка промяна, към която трябва да се приспособим предизвиква стрес. Средата, в която живеем постоянно изисква от нас да се адаптираме и реадаптираме към нея - промени в графика на автобусите, икономическа криза, климатични условия, междуличностни проблеми, ограничението на времето, заплахи за нашата сигурност и самооценка. Нашето тяло съзрява, преживява болести или пък смущения в съня, започва да остарява. Според много психолози, ние сме наследили от прадедите ни начина по който реагираме на проблемите и опасностите, по пътя на естествения подбор. Всъщност какво се случва? Когато стимулите бъдат оценени като заплаха, различни центрове на мозъка дават на тялото информация да ускори подготовката за “борба или бягство” от заплахата. Зениците се уголемяват за да се вижда по- добре, слухът се изостря. Мускулите се напрягат за да се справят със заплахата. Сърдечният и дихателният ритъм се увеличават. Краката и ръцете изстиват и се изпотяват. Кръвта започва да пулсира по- бързо към главата, така че повече кислород да достигне до мозъка и да стимулира мисловните процеси. И ако тялото не се освободи от биохимичните промени, които се случват през време на отговора “борба или бягство”, резултата може да бъде хроничен стрес. А когато човек вече е под стрес и стресът се увеличава, регулаторните центрове на мозъка започват да реагират неадекватно. Това изтощава тялото и резултатът може да бъде тежко заболяване или даже - смърт. Например, хроничната възбуда при стресовата реакция може да превърне временното повишаване на кръвното налягане в постоянно високо кръвно. (Davis, Еshelman, McKay, 1985).
Човек не може да контролира в достатъчна степен средата в която живее и биохимичните промени, които настъпват в тялото му. Това твърдение, обаче може да бъде оспорвано. Контролът се извършва на практика от нашите мисли. Някои ги определят като третия източник на стрес, но всъщност те са връзката между източника на стрес от средата и промените в тялото. От това как се интерпретират взаимоотношенията със средата и реакциите на организма, всъщност зависи дали ще преживеем стрес или не. В този смисъл, чрез изследването представено в настоящата монография, се опитваме да покажем как индивидуалните разлики при възприемане и оценка на информацията могат да повлияят на справянето с негативните ефекти от стреса.
Често стресът е наричан “Проклятието на 20 век”. Счита се, че е причинил повече болка на хората от който и да е друг проблем познат на модерната медицина, защото неговото влияние не познава граници. Една от теориите за развитието на рака предполага, че всеки човек в някакъв етап от живота си развива рак. Различието между този, който става жертва и който не, е в начина на отговор на имунната система.Този, който преживява повече стрес е с по- голяма предпоставка към развитие на рак.Тази корелация между имунна система и стрес става особено важна, когато става дума за връзката между СПИН и стрес.Последните доказателства сочат, че стреса е главен фактор при скока от HIV инфекция към развиване на болестта.(Goliszek, 1992; Segestrom et al, 1997)
И все пак стресът е неизбежна последица от живота, най- малкото за това, че раждането е вероятно първото стресово събитие . Без стрес не би имало живот. Но така както и вредния стрес може да причини заболяване, така и позитивния стрес може да увеличи човешката продуктивност.През 80 - те години руският спортен физиолог Юри Ханин (1983) допуска, че двигателната активност е свързана с едно оптимално ниво на възбуда. Когато е под това ниво, човек се чувства отегчен, апатичен и е загубил съревнователния си дух. Обратно - прекалената възбуда води до свръх безпокойство, объркване и загуба на увереност.
Тази теория възникнала в спорта е възприета от много психолози, които считат че това, което важи за спортната площадка е валидно и за офиса, заседателната зала, завода. Оптималното ниво на възбуда е различно за всеки човек. Метафоричен израз на този възглед са струните на цигулката. Ако са прекалено отпуснати, няма да може да се изсвири и една вярна нота и звукът, който ще се получи ще бъде глух и скърцащ. А ако са силно опънати , звукът ще бъде остър и пронизителен и струните могат да се скъсат. Единствено при точно необходимата сила на опън, струните създават хубава музика. Същият баланс е валиден и за стреса.(Lewis, 1994)
Изтегли целия материал
Сподели го във Facebook
