В свое изследване двама канадски психолози откриват много интересна черта у хората, които залагат на конни надбягвания. Веднага след като направят залога, те стават много по-уверени, че техният кон ще спечели, отколкото са били преди. Разбира се, това с нищо не променя шансовете на състезаващият се кон. Той си е същият, хиподрумът си е същият, съперниците са си същите,. Но в съзнанието на онези, които залагат веднага, след купуването не билета неговите шансове изведнъж се покачват. Въпреки, че това явление на пръв поглед е доста озадачаващо, причината за него е пряко свързана с едно разпространено средство за социално влияние. Както и другите средства за влияние, то е дълбоко заложено в човешката природа и е скрит източник, направляващ п оведението ни. Изразява се, най-просто казано, в нашето почти маниакално желание да бъдем (и да се показваме) последователни в онова, което вършим. Щом веднъж сме направили избор или сме изразили становища, ние сами - или под чужд натиск – си налагаме да действаме в съответствие със заявената позиция. Чувстваме се задължени да реагираме по начини, които потвърждават нашето по-ранно решение. Вземете за пример хората, които залагат на конни надбягвания. Трийсет секунди преди да заложат, те са разколебани и несигурни; трийсет секунди след залога са много оптимистични и самоуверени. Взимането на окончателно решение – в този случай, да се купи билет – е решаващият фактор. Веднъж след като е заявена някаква позиция, необходимостта от последователност кара тези хора да приведат своите чувства и убеждения в съответствие с онова, което вече са направили. Те просто убеждават себе си, че техният избър е правилен, и без съмнение това ги кара да се чувстват много по-добре.
И преди да решим, че този вид самозаблуда ие присъща само на редовните посетители на хиподрума, нека да видим историята на моята съседка Сара и нейния приятел Тим, който живее при нея.
Те се запознали в болницата, където той работел като рентгенов лаборант, а тя – като диетолог. Известно време се срещали; продължили да се виждат и след като тим загубил работата си. После решили да заживеят заедно. Нещата за Сара не били мног олесни – тя искала тим да се ожени за нея и да престане да прекалява с алкохола. Тим се противопоставял и на двете идеи. След особено тежък период на конфликти Сара скъсала с него и той се изнесъл. По това време стар приятел на Сара, който от много години бил напуснал града, се върнал и й се обадил. Те започнали да се виждат и отношенията им бързо станали достатъчно сериозни, за да заговорят за брак. Дори определили датата и разпратили копаните. И тогава Тим се обадил. Той бил разкаян и искал да се върне при нея. Когато Сара му казала, че смята да се жени, той я умолявал да промени решението си, защото искал да живеят заедно както преди. Но Сара отказала, тъй като не искала да преживява всичко наново. Тим дори й предложил да се оженят, но тя още веднъж заявила, че предпочита другият си приятел. Накрая Тим доброволно изявил желание да се откаже от пиенето, ако това може да я омилостиви. Съзнавайки, че той е готов на крайни жертви, Сара режила да прекъсне настоящата си връзка, да отмени сватбата, да анулира поканите и да позволи на Тим да се върне при нея.
Преди да е изминал и месец, Тим казал на Сара, че всъщност не смята да спира пиенето. А след месец решил, че е добре да „почакат и да видят”, преди да се оженят. Оттогава са минали две години. Тим и Сара продължават да живеят заедно, точно както преди. Той все още пие и все още няма никакви планове да се жени, а пък Сара е по-отдадена на връзката си с него, откогато и да било. Тя казва, че след като й се наложило да избира, проумяла, че Тим наистина е единственият мъж на сърцето й. Така, след като избрала Тим пред другия си приятел, Сара станала по-щастлива с него, макар че условията, при които направила своя избор, така и не били изпълнени.
Очевидно е, че онези, които залагат на конни надбягвания, не са единствените желаещи да вярват в правилността на своя труден избор, след като веднъж вече са го направили. Всъщност, за да поддържаме мислите и убежденията си в хармония с нашите действия или решения, всички ние мамим себе си от време на време.
Очаквайте продължение по темата!
