Да бъдеш гражданин на променяща се Европа

Около 3 минути четене

Европа е най-великият континент, ,,люлка“ на цивилизациите, майка на моята родина България. Винаги е ,,раждала“ големи умове, целеустремени и борбени личности. Европа е първооснова на едно съвременно общество и ако има някой, който да оспори това, нека се опита. Днес, в началото на ХХІ век, Европа е един от най-развитите в геополитически план континенти и с много добри стопански и икономически показатели. Но животът не се изчерпва с изчисленията, графиките и таблиците. Не толкова икономическото ни състояние, колкото нашите мечти и цели, общо минало и общо бъдеще ни правят граждани на Европа. Още Аристотел е казал, че човекът е обществено животно. Да бъдеш гражданин е не само право, но и задължение, отговорност към личната съдба и към бъдещето на колектива. В Древна Елада, във времена, когато Европа се е наричала тясна ивица земя около Дарданелите, гърците смятали, че само гражданинът може да се нарича човек. Затова много рядко – при изключителни случаи и бедствени положения, полисите давали на чужденци граждански привилегии, които иначе така ревниво пазели. Гражданинът не робува никому. Той преследва не само собствените интереси или тези на близките си, но и се грижи за бъдещето на страната си или на по-голяма общност или идея. Една такава общност е Европа. ,,Европа“ е понятие, което има не само географски, но и духовни измерения. Това може да е един от най-малките континенти, но в неговите земи са се родили едни от най-големите мислители, учени и творци на всички времена. И зад небостъргачите, докосващи облаците, и зад прокопаните в земята тунели, и зад димящите фабрични комини, и зад прекрасните барокови дворци стои все устременият напред дух на европееца, който непрекъснато променя и усъвършенства своя свят. Гражданите на Европа винаги са били откриватели, смели мечтатели и пътешественици. Те са бродили из опасни морета, непознати земи и простори, но никога не са забравяли своите корени. Европейската култура и духовни достижения са достигнали почти всички краища на света. Стремежът да се открие, да се опознае и приобщи новото откриваме още у ЕВРОПАОмировия герой Одисей, който пребродва целия познат и непознат свят в търсене на дома, но и на самия себе си. Векове по-късно устремения, вечнотърсещ дух на приказния пътешественик откриваме в образа на Александър Велики, който не просто покорява различните народи, но и ги обединява, разкрива нови простори пред затворените светове, свързва културите на Изтока и Запада. Така той очертава хоризонтите не само на Античния, но и на съвременния европейски светоглед. Да бъдеш гражданин на променяща се Европа днес означава да си етнически толерантен, да пазиш националната си самобитност и съзнание, но и да уважаваш и зачиташ чуждите културни традиции. Картите се изтриват, границите се променят, но ние оставаме деца на Европа. Според повечето изследователи името ,,Европа“ произлиза от асиро-вавилонската дума ,,ереб“ – мрак, залез, т.е. ,,там, където залязва слънцето“. Но в хилядолетната история на континента нито една култура не залязва напълно, не потъва напълно, не потъва в забрава. От руините на старите цивилизации се раждат нови, които приемат техните достижения, мъдрост и изкуство. Древните езически гласове и християнските молитви, ужасът на войните и величието на победите, красивото на победите, красивото примирение на отшелниците и разтърсващият устрем на завоевателите се преплитат, за да създадат духа на Европа, който ни свързва и обединява. Светлосенките на миналото и бъдещето се сливат, за да очертаят Пътя, който трябва да продължим ние – гражданите на променяща се Европа.

Архив общество: