ЖИВОТ И ПСИХОЛОГИЯ НА ЧОВЕКА | Психична централа

Около 3 минути четене

Как можем да осъществим и устроим живота си, изпълнен със смисъл? – Като си наложим пред себе си да живеем един живот, основан на познанието и разума, плод единствено на правилната и вярна оценка на действителността. Познанието, стремежът към него у човека е един от признаците за жизненост, показател за устрем към развитие. Но всичко това не би могло да се осъществи без усилие или да се изживее без болка. Най-труден е пътят към себе си. Да намериш вярната посока, да развиеш способност за логическо и творческо мислене, да усъвършенствуваш ума и интелекта си. Измамният духовен хаос, заобикалящ всички нас в консуматорския ни свят не ни проправя пътя към познание и съществено личностно развитие. Необходимо е да се стремим да изпълним със съдържание всеки миг, всеки ден от живота си. Познанието следва да разбираме като придобиване и натрупване на знания за света, като сбор от знания в дадена област и в този смисъл то няма друг път – освен през разума. Развивайки ума си, формирайки способност за правилно, логическо, последователно, творческо мислене като цяло и в отделната област, която сме избрали за реализация, намираме себе си и вървим напред. Няма друга посока! Така поемаме и риска, на който сме решени в живота, защото сме избрали да живеем живот смислен и пълноценен, а не на посредствени хора. В търсенето на верен път за съществуване като цялостна личност, ако това се превърне във върховна цел, в живота ни настъпват поврати. Един от тези моменти в развитието на личността е пътят към търсене на свобода. Но каква свобода? Свободата като синтезирана форма на смислен живот, свободата за развитие на разума, свободата за използуване на мисълта с цел опознаване на света около нас такъв, какъвто е. Свободата да избереш какъв искаш да бъдеш, свободата да се промениш към по-добро. Знаейки, че разумът ни може да функционира правилно само тогава, когато не е повлиян от негативизъм, би трябвало да си дадем сметка, че не бива да попадаме в плен на пагубни страсти и инерция. Тогава губим способността си да разсъждаваме обективно, да си припомняме често, че имаме способност да разсъждаваме правилно, само когато сме убедени, че говорим истината, когато сме вътрешно освободени и осъзнати, че искаме да живеем пълноценно. Защото в противен случай, какъв е смисълът от това, да сме свободни, без окови като роби, а в същото време оковите да са поставени вътре в нас? Именно това е трагично и безсмислено: осъзнавайки, че външно е окован, робът може да се стреми да разкъса веригите си, но да се освободиш от вериги, за чието съществуване дори не подозираш е много трудно, почти невъзможно, ако не можеш да осъзнаеш това. Тогава пожелаваш да си свободен, да поемеш риска за смислен живот, отговорност за избора си да живееш без да бъдеш влачен от инерцията. В търсене на пътя към усъвършенствуването, уповавайки се и на вътрешните си сили и постигнатото осъзнаване, разбираме, че разсъждавайки разумно, намираме път към познанието. Да. Трябва да имаме и съмнения, но не бива всичко в живота ни да бъде на тази основа, не бива да се разкъсваме от вътрешни противоречия. Тук извикваме на помощ своята вяра в Бог, в способностите и потенциала си, в собственото си мнение и убеждения, в добрия изход от създалата се ситуация. И нека в стремежа си за пълнота в живота да следваме някои полезни стъпки от извървения ни път, избягвайки разумно пречките и трагичното, израснали от опита и грешките си, поели последствията от тях, събрали счупените парчета продължим напред, водени от свободата да решаваме бъдещето си, намерили верния път – на познанието и разума.

Пламен Бояджиев

Сподели го

Архив общество: