Зигмунд Фройд - Психология на човека

Наричат го „бащата на психоанализата”. Някои го приемат безрезервно, други го оспорват. Но фактът си е факт – това е една от най-забележителните фигури в световната психология и психиатрия. Зигмунд Фройд се ражда в еврейско семейство с името Зигизмунд Шломо Фройд на 6 май 1856 в Прибор (Фрайбург), Австрийската империя (сега Чехия). Още от малък той показвал забележителен интелект. За щастие това било оценено от родителите му, които въпреки бедността си направили всичко възможно малкият Зигмунд да получи добро образование. След шест години в Университета във Виена Фройд излиза като специалист по неврология и психиатрия. И въпреки че той работи и по неврологични проблеми, най-голяма известност му носи работата му като психиатър. През 1886 Фройд се жени, но може би избира грешната сестра – има много сериозни предположения, че е имал връзка с балдъзата си, както и че тя е забременяла от него и е направила аборт. Фройд е един от първите привърженици на кокаина като стимулант и обезболяващо средство.Той написал цял труд за ползотворните ефекти на кокаина като лекарство за много заболявания и идеите му били доста добре приети. Но по същото време той предписал кокаин на друг свой приятел лекар, Ернст фон Флайшл-Марксов, който страдал от пристрастяване към морфин. Фройд смятал, че кокаинът ще излекува фон Флайшл-Марксов, но всъщност резултатът бил още по-тежко пристрастяване и кокаинова психоза. Няколко години по-късно пациентът починал. Фройд бил потресен от тези събития. Не по-малко болезнен за Фройд бил фактът, че неговият колега Карл Кьолер обрал лаврите за въвеждането на кокаина в медицината като обезболяващо, тъй като Фройд не бил писал за тези негови свойства, макар и да ги знаел. През 1884 Кьолер съобщил за благоприятния ефект на кокаина при деликатни операции на очите. Той получил всичката слава за откриването на медицинската полза кокаина, защото скоро щяло да се докаже, че, наред с тежките случаи на пристрастяване и предозиране на кокаин, именно употребата му в очната хирургия е една от малкото безопасни и полезни. Всичко това затъмнило лекарската репутация на Фройд. Но той работел и в областта на психиатрията и в нея е най-известното му постижение – психоанализата.

Нейната цел е да разкрие потиснатите мисли и чувства. Според някои от последователите му, включително и дъщеря му Ана Фройд, целта на терапията е да помогне на пациента да развие по-силно его; според други, най-вече Жак Лакан, целта е пациентът да признае собствената си неспособност да задоволи най-първичните си желания.

Началото на работата на Фройд в психоанализата е свързано с друг негов приятел лекар, Йозеф Бройер. Нещо повече, според самия Фройд не той, а Бройер е откривател на метода на психоанализата. Към тези две имена трябва да прибавим още едно, за да разкажем за раждането на психоанализата – събитие, което щяло да влияе на психологическата наука десетилетия след Фройд. Това е името на Ана О.

Истинското й име всъщност е Берта Папенхайм. През 1880 тя става пациентка на Бройер и когато той по-късно описва случая й, я нарича Ана О. Състоянието й според тогавашната наука е „женска хистерия”. Преди да дойде при Бройер, много лекари са се отказали да я лекуват и са я обвинили, че се преструва на болна. Бройер решава да я лекува, подлагайки я на хипноза, и разбира, че болестта и е свързана със смъртта на баща й. През 90-те години на 19 век Фройд вече използва метод, който е построен именно на основата на техниките на Бройер. По-късно той заменя метода на хипнозата, защото решава, че е по-добре хората да говорят за проблемите си и така да търсят решенията.

Несъзнателното

Това е най-значителното постижение на Фройд, най-големият му принос към западната мисъл – теориите му за съществуването на несъзнателното. (Въпреки че някои учени му оспорват и това – предполагам, че няма как да си велик, без да си оспорван.)

Най-забележителното в тези теории може би е фактът, че както всичко ново, и те се появяват в свят, който е убеден в точно обратното нещо. А именно – Европа от 19 век е под влиянието на позитивизма, според който човек може да контролира както себе си, така и заобикалящата го среда.

За Фройд тези декларации на свободната човешка воля били празни приказки. Той смятал, че хората не са съвсем наясно какво се върти в главите им и че те често действат поради мотиви, които нямат нищо общо със съзнателното. Фройд обявил, че има мисли, които съществуват „под повърхността”.

„Царският път към несъзнателното” – това според Фройд са сънищата. В тях се вижда логиката на това, което е под повърхността и тя е доста различна от съзнателната логика. През 1899 се появява „Тълкуване на сънищата”, в която Фройд описва как може да се достигне до несъзнателното.

Според Фройд хората често имат мисли и чувства, които са толкова болезнени, че те ги изтласкват от съзнанието си. По този начин обаче те не изчезват, а само се потискат. Стават несъзнателни. Нещо повече, самият процес на потискане е несъзнателен. Освен това, според Фройд това, което се изтласква от съзнанието, също се определя отчасти от несъзнателното, т.е. то е едновременно и причина, и резултат от потискането.

Едиповият комплекс

Фройд е автор на още една прочута концепция – тази за Едиповия комплекс. Ето как го описва самият той: „Открих, че съм бил постоянно влюбен в майка си и съм ревнувал от баща си. Смятам, че това е явление, присъщо на всеки в детството му.” Според него хората желаят кръвосмешението и трябва да потискат това желание. За тази теория Фройд посочил доказателства от антропологически изследвания на тотемизма в различни племена.

Към края на 19 век Фройд вече смятал, че не предполагаемо сексуално насилие в детството (което при много негови пациенти се оказало въображаемо), а Едиповият комплекс и фантазиите около него са причина за неврозите.

Много съвременни учени наричат теориите на Фройд „фалоцентрични”, защото според него несъзнателното винаги опира до пениса. При мъжете това се изразява в несъзнателен страх от кастрация, а при жените – в несъзнателно желание да имат пенис. Затова момчетата се бунтуват срещу бащите си, а момичетата желаят своите. Според Фройд желанието винаги се определя от някаква липса – хората искат това, което нямат, или това, което не са. Следователно това желание е общо взето неизпълнимо. Затова идеята на психоанализата е да научи пациента как да се справя с неосъществимите си желания.

Теориите и трудовете на Фройд са толкова много, че не бихме могли да разкажем за съвсем всички, затова ще се върнем към човешката страна на историята.

След като минава 40-те и е написал част от теориите си, самият Фройд започва да страда от много страхове и психосоматични заболявания. Както може да се очаква, тогава той започнал да си прилага самоанализа.

В началото на 20 век Фройд ставал все по-популярен, книгите му се публикували и четяли, спечелил си много поддръжници. Той не се отнасял много добре към критиците си – имало и такива – и в резултат на това си спечелил не един и двама врагове. Може би най-известният сред тях е Карл Густав Юнг, първоначално ученик на Фройд.

През 1930 Фройд получил наградата „Гьоте” за приноса си към психологията и към немската литература. Но през 1933, когато Хитлер идва на власт в Германия, книгите на Фройд са сред изгорените от нацистите. През 1938 Фройд и семейството му напуснали Виена (вече под властта на Хитлер) и се заселили в Лондон.

Зигмунд Фройд искал да умре свободен, извън нацистка Германия. Но той направил повече от това – избрал момента и начина на своята смърт.

През целия си живот Фройд пушел пури, и то много. През целия си живот се подлагал на операции – 30 на брой – заради рак на устната кухина. През септември 1939 Фройд убеждава своя приятел Макс Шур да му помогне да се самоубие с думите: „Ти ми обеща да не ме изоставиш, когато ми дойде времето. Сега животът ми е само страдание и от него вече няма смисъл.” На 23 септември Шур изпълнява обещанието си и бие последователно три дози морфин на Зигмунд Фройд.

от vratovrazka.com