Когато се появят въпросите за смъртта, защото някой близък е починал или просто детето любопитства, вие може би няма да знаете какво да му кажете. Няма правилни отговори. Най-важно е да обясните как стоят нещата внимателно, нежно и търпеливо, по възможно най-прост и разбираем начин. Знайте, че детската реакция ще е различна от вашата. Бъдете готови да повторите казаното отново и отново и уверете детето, че ще сте до него да го подкрепяте и обичате. (Ако до момента детето ви не е проявило любопитство относно смъртта, по-добре да отложите една такава дискусия, докато то или обстоятелствата не го наложат.) Най-често срещаните въпроси и примери за това какви биха могли да бъдат вашите отговори: Какво означава „смърт“? „Това означава, че човекът или животното спира да диша и тялото му не работи повече. Той не се храни, не спи, не изпитва вече студ или жега. Растенията също умират. Всяко живо същество също. Обикновено хората и животните умират чак когато са станали много-много стари.“ Кога ще умреш? Децата често задават този въпрос. Първоначално може да се шокирате, но знайте, че те всъщност искат да попитат „Ще се грижиш ли за мен винаги?“ Дори, ако не зададе въпроса съвсем ясно, умно е да предугадите тревогата за сигурността в живота му. „Искам да знаеш, че смятам да остана тук, докато не остарея твърде много и докато ти не порастнеш.“ Защо плаче леля Сали? Ако току-що се обяснили, че чичо Джон е умрял, подобен въпрос може да ви се стори странен. Но представата на вашето дете за смъртта е толкова ограничена, че то се нуждае от помощ, за да разбере емоциите на хората около него. „Чичо Джон умря и няма да се върне. Леля Сали плаче, защото той й липсва много.“ Кога ще се върне баба? Ще бъде ли тук за рожденния ми ден? Въпреки, че сте говорили как смъртта е вечна във времето, запомнете, че детето не може да приеме и разбере такава дълготрайност. Обяснете му нежно и търпеливо „Не, спомни си, че баба умря и тя няма да се върне. Няма да бъде тук за рожденния ти ден, но ние ще помним другите дни, в които е била с нас.“ Може ли баба да си вземе нов дядо сега? Понеже възрастните в повечето случаи поправят или заменят нещата в ежедневието, детето ще се пита заменят ли се починалите – особено ако имат приятели, чиито баба или дядо се е омъжила/оженила повторно. Внимателно му кажете истината: „Ако поиска, баба може да се омъжи отново някой ден. Но нейният втори съпруг няма да е същият като дядо. Дядо умря и няма да се върне.“ Аз ли съм виновен/а? Случва се детето да не попита за това гласно, но то сигурно ще си задава този въпрос. Малките деца са егоцентрични и вярват, че постъпките и мислите им влияят на другите. Чувството на вина е често срещано и очаквано, така че уверете го, дори никога да не попита, „Искам да знаеш, че бебето в корема ми умря, понеже не беше здраво. Никой от нас не е причинил това. Никой не е виновен.“ Дали чичо Джон умря, понеже е направил нещо лошо? Уверете детето си, че не бива да мисли за смъртта като за наказание. „Не, определено не. Чичо ти умря в автомобилна катастрофа и това беше ужасен инцидент, но той нямаше вина за смъртта си и не е умрял, защото е сторил нещо лошо.“ Помня, че татко ме гушкаше, когато бях бебе. Ако детето ви споделя спомени, които не е възможно наистина да има, не го поправяйте. Това просто означава, че загубеният любим човек е истински за него и истории като тази му носят огромен вътрешен комфорт. Mary VanClay
Детето и въпроса за смъртта
