Афирмативната или „розова” психотерапия е сравнително малко известна в България. Нейна основна цел е оказване на помощ на хомо и бисексуални хора в преодоляване на вътрешните им конфликти при осъзнаване и приемане на сексуалната си ориентация (преминаване през процеса на coming out). Освен към хората с нехетеросексуална ориентация, афирмативната терапия е насочена и към техните родители, близки и приятели. Афирмативната терапия не разглежда нито една от съществуващите сексуални ориентации (хомосексуална, бисексуална, пансексуална и асексуална) като психическо разстройство. Но тъй като процентът на асексуални и пансексуални хора е доста малък, афирмативната терапия се свързва основно с работата (консултиране или терапевтиране) с хора с хомосексуална и бисексуална ориентация.

ac_new_28Живеем в общество, което е наложило и постоянно налага свойте хетеро норми и е изключително трудно да се абстрахираме изцяло от тях. Терапевтът или консултантът, който работи през призмата на афирмативната терапия, трябва, преди всичко, да е наясно с личните си хомофобни убеждения, представи или предразсъдъци и да се опитва да се абстрахира от тях при работата си с клиенти с нехетеросексуална ориентация. Естествено, е абсолютно възможно и реално част от тях да се променят или изцяло изчезнат с времето, но тези, които останат, не бива да пречат на процеса на консултиране или психотерапия. Сексуалната ориентация на терапевта по никакъв начин не би трябвало да влияе на работата му и афирмативната терапия, естествено, може да се практикува от психолози-консултанти или терапевти, както с хомосексуална или бисексуална, така и с хетеросексуална ориентация.

Освен с проблеми свързани с идентичността, афирмативната терапия е насочена и към работата с проблеми в еднополовите двойки, еднополовите семейства, възпитаването и отглеждането на деца от еднополови родители. Отново, държа да подчертая, че сама по себе си сексуалната ориентация не е проблем нито във физически, нито в психически аспект. Проблемите възникват от обществените нагласи, норми, представи и предразсъдъци за хората с нехетеросексуална ориентация. Естествено в кабинета на психолога, няма как да се повлияе на общественото мнение, за това психологическото консултиране е пряко насочено към решаване на конкретния проблем на клиента посредством – информираност, промяна или/и приемане.

Доминик Дейвис и Чарлз Нил през 1996г. създават сборник „Розова терапия” (Pink Therapy: A Guide for Counsellors and Therapists Working with Lesbian, Gay and Bisexual Clients), в който участват над 10 британски специалиста, които се занимават с терапия или консултиране на гейове, лесбийки и бисексуални. Този сборник се явява само първата част от трилогия, другите две части са – Issues In Therapy With Lesbian, Gay, Bisexual And Transgender Clients и Therapeutic Perspectives On Working With Lesbian, Gay and Bisexual Clients (Pink Therapy). За съжаление трилогията не е преведена на български език, може да се намери на английски и само първата част през 2000г. е преведена на руски език – „Розовая психотерапия – руководство по работе с сексуальными меньшинствами”.  Тази трилогия посветена на афирмативната терапия/консултиране би могла да бъде изключително полезна на психолози, психотерапевти, сексолози, лекари, социални работници и други специалисти, чиято сфера на дейност предполага работа с хора, които имат  различна сексуална ориентация.

 

Иванина Анчева (психолог-консултант в сферата на сексологичното консултиране)