Психологическите типове
Всеки човек отразява действителността по уникален и своеобразен начин. При различните хора съзнанието функционира различно, но сред множеството индивидуални различия в човешката психология съществуват и типични особености. Някои индивиди ориентират вниманието си към обектите и хората от външната среда, а други към своя собствен, уединен, вътрешен свят. Първите предпочитат шумните, весели компании, разнообразни контакти, общуването с нови хора, а другите спокойните тихи вечери прекарани в къщи с книга в ръка или с нежна релаксираща музика. Тези две крайности в характерите привличат учените още през 17 век. В своите трудове те отнасят едната крайност до „обръщане на мислите към външни обекти“ (1, с.283), а другата до „обръщане на мислите навътре към психиката, душата или духовната реалност“(1, с.283). Така възникват понятията ексраверсия и интраверсия. Относно насочване вниманието на психолозите към тази тематика в голяма степен допринася К. Г. Юнг, който свежда ориентациите до два типа биологична нагласа, които са в основата на теорията му за психологическите типове. Според Юнг типовете нагласа се разграничават по специфичната си насоченост към обекта или по-точно “либидното”1 движение. “Нагласата на интроверта към обекта е отхвърляща, по същество той винаги е изправен пред проблема, как либидото може да се откъсне от обекта, сякаш всеки опит за надмощие от страна на обекта трябва да бъде непрекъснато осуетяван. Екстравертът, напротив, поддържа определено позитивно отношение към обекта. Той приема неговата важност до такава степен, че неговата субективна нагласа е трайно ориентирана и свързана с обекта…”(6, с.12) Следователно екстраверсията е насочване на интереса към обектите в средата, т.е. в екстравертирано състояние човек действа, мисли, чувства, възприема, преживява по отношение на обекта. Личност с подобна нагласа, е склонна да реагира незабавно и пряко на външни стимули. Интроверсията, респективно, е оттегляне на интереа от обекта и насочването му към субекта (към личния съзнателен опит на човека). В интровертирано състояние възприятията, мислите, действията, чувствата, преживяванията са детерминирани от субективни фактори2. Тук вече индивида реагира със по-забавени реакции и действа на основата на субективни съображения, които следват външната стимулация. Противоположността на типовете като универсално психологическо явление има биологична основа. Типичните нагласи са адаптивни процеси, като пример за това Юнг изтъква особеностите на екстраверта, който непрекъснато се раздава на околните и интраверта, който постоянно се стреми да се защитава от външните изисквания. Интерса на индивида – екстраверт е естествено насочен навън към заобикалящата го действителност, към обектите, без значение дали са от конкретно или абстрактно естество и независимо по какви канали са достигнали до него. Интровертирания човек е насочен към вътрешния си живот, вътрешните си реакции и всичко, което преживява и се случва вътре в него, т.е. едната насоченост е белязана от позитивно, а другата от негативно отношение спрямо обекта. Двете нагласи обуславят „склонността към определена реакция по отношение на обектите на външния и вътрешния свят, с която се детерминират начинът на действие, видът на субективния опит и дори начинът на компенсация от страна на несъзнаването.“ 3 (8, с.29) За да се изяснят особеностите и различията на двете индивидулани ориентации е необходимо те да бъдат диференцирани и разгледани по отделно. I.Екстраверсия. Когато ориентацията към обектите и обективните факти е толкова доминиращта, че повечето и най-важни решения и действия се определят от обективни отношения, нагласата е екстравертирана, а ако тя е устойчива и трайна става въпрос за екстравертен тип, т.е. когато даден човек живее съобразявайки се с обективните условия и техните изискваия той е екстраверт. В неговото съзнание ролята на детерминиращ фактор играе обективната ценност. Интересът и вниманието му следват обективните събития, действията му се управляват от влиянието на хората и нещата, които са свързани с обективните данни и ограничения. Индивидите с преобладаваща екстравертна нагласа активно взаимодействат със средата. Интензитетът на контактите им създават условия за максимална обективизация. Те имат добра възпроизвеждаща функция, боравят с точни понятия. Притежават подчертана аналитико-синтезираща способност, отразяват точно закономерности и са в състояние да движат мисълта си индуктивно от конкретното към общото. Всички изброени дотук особености представляват една съвършенна адаптация към обективните условия. Морала, който ръководи действията на личността е съобразен с изискванията на обществото. Ако общоприетата нравствената концепция се промени, то и субективната линия, която е водеща – също, без да се променят психологическите черти на характера. Абсолютното приспособяване към обективните обстоятелства, би трябвало да означава идеална адптация, но обективните факти могат да бъдат и анормални. Нормалната граница на интровертивността е простото приспособяване. Екстраврертът се стреми към удовлетворяване на обективните възможности като се занимава с неща, предлагащи бъдещи перспективи. Опитва се да върши това, което средата му изисква от него и се въздържа от иницативи. Погледнато от друга страна нормалното развитие на екстровертивната ориентация зависи и от това дали индивидът съблюдава своите субективни нужди и потребности. Една такава крайна нагласа на съзнанието може до такава степен да бъде погълната от обекта, че субекта да бъде напълно пренебрегнат, а това да доведе до компенсаторна нагласа на несъзнаваното, насочена към субективия фактор. В този аспект нагласата на несъзнаването, като допълнение на съзнателната нагласа на екстравертирания тип има подчертано интравертивен характер. То фокусира либидото върху всички потребности и желания, които са били подтиснати от прекалено екстравертираната нагласа на съзнанието. Чисто обективнта ориентация оказва натиск върху субективните чувства, намерения и желания.
Приспособяването и сливането с обективната действителност спират “неадекватните” импулси и не им позволява да достигнат до съзнанието. Субективния фактор придобива регресивен характер, т.е. колкото по подтиснати са чувствата, желанията, афектите, потребностите и т.н., толкова по-инфантилни, архаични и егоистични черти на характера имат крайните екстраверти.(6, с.23) Характерна особеност на несъзнателните тенденциии, е че колкото повече биват лишавани от тяхната енергия чрез липса на осъзнато признаване, толкова повече те придобиват разрушителен характер и вследствие на това тяхната компенсаторна функция изчезва. Компенсаторната нагласа на несъзнаваното намира израз в определен процес на психично уравновесяване, защото нормалната екстравертирана нагласа не означава, че индивида винаги се съобразява с екстравертивната схема. Възможно е в един и същи идивид да се наблюдават психологически явления с интравертивни механизми. II.Интраверсия. Най-простата дефиниция която може да се даде за понятието интраверсия е, насочване на интереса вътре в себе си. Интравертирания субект има склонност да не проявява интерес към външния свят, който го обкръжава, а да намира удовлетворение в своя вътрешен.(2) Интравертирания тип се управлява от субективни фактори. Той поставя субективните възгледи между възприемането на обекта и своето действие като не позволява то да приеме характер, съответстващ на дадена обективна ситуация. Решаващите детерминанти, които интраверта избира са субективните. Той се ръководи от фактори на възприятия и познания, които представлявяат възприета субективна диспозиция спрямо сетивните дразнители. Когато субектът налага някакво разгграничаване от обекта интроверсията е активна, а ако той не може отново да се обърне към него е пасивна. Различията между интравертния и екстравертния тип освен в субективния фактор и органичната възприемчивост се състоят и във вида и степента на психично асимилиране на възприетия образ, т.е. интраверта се доверява единствено на впечтлението, което обектът създава в субекта, а екстраверта, респективно, на това, което субектът създава в обекта. Юнг подчертава, че интравертираната нагласа се управлява от психологическа структура, детерминирана теоретически от наследственоста. За субекта тя винаги е един постоянно даден субективен фактор. Тук Юнг има предвид Цялостната личност4. Според него характерна постоянна тенденция за интраверта е “да смесва своя Аз с Цялостната личност и да издига Аз-а в ранг на субект на психологическия процес, като по този начин предизвиква” болезнено субективизиране на съзнанието, което много го отдалечава от обекта. (6, с.53) Индивидуалната Цялостна личност е част от нещо универсално налично във всички живи същества. Един психологически процес е заложен във всяко същество, вродения начин на действие се нарича инстинкт, а Юнг предлага начина на психично възприемане на обекта да се нарича с термина архетип. Това е символна формула, която започва да действа винаги когато започват да липсват разумни идеи или когато тези, които са налице са неприложими върху вътрешна или външна основа. Те обикновено се разглеждат от индивида като детерминирани от обекта, но техния източник е в несъзнаваната структура на психиката. Чрез въздействието от страна на обекта те просто се освобождават. Тези субективни тенденции и идеи са по-силни от обективното въздействие. Те са с по-висока стойност и затова се поставят над всички впечатления. Това е причина за интраверта да е неразбираемо как може обектът винаги да играе решаваща роля. Точно толкова е и неясно за екстраверта как една субективна гледна точка може да стои по-високо от обективната ситуация. По отношение на нагласата на несъзнаваното, при интроверсията също се развиват отношения на компенсация, но под форма на несъзнателно засилване под влияние на обекта. По природа интровертно ориентирания индивид е субективно същество. Във всяка една ситуация или дадено поведение, той разграничава две страни: едната е влиянието на света върху него, изикванията на околните, а другата реалноста пречупена през призмата на собствените му очи. Това обаче не означава, че интроверта живее в собствен, измислен свят. За него действителността е източник на по съществени субективни преживавания. Той не може да се адаптирта към непознатото, защото то не се вписва в картината на спокойната обстановка в неговия живот. За да избегне напрежението той предпочита да се затвори в себе си. С въвеждането на понятията итраверсия и екстраверсия, Юнг разграничава две големи групи психологически ориентации. След като изследва индивидуалните психологии, които спадат към едната или другата насоченост, установява, че са на лице големи различия в рамките на една и съща група. Той счита, че външните условия и вътрешното предразположение подпомагат проявяването не само на екстраверсия и интраверсия, но и доминирането на някоя от оновните функции на индивида. Юнг ги представя чрез кръстовидна диаграма. Фигура 1 Като с това изразява, че Аз-ът може да насочи енергията си към всяка една от четирите функции5. Той ги обединява също така и в ектопсихична система. Ектопсихиката е “система на свързване на съдържания на съзнанието и впечатления от външния свят”. (7.с.17) Чрез тази система съзнанието се ориентира в даденостите на външния свят, за които го информират сетивата и се научава да оперира с тях. Основните функции – мислене, чувство, интуиция и усещане са характерни за всеки индивид.На кратко, те могат да бъдат дефинирани по следния начин: 1. Мисленето е функция, чрез която логическте отношения се свързват с идеите. Посредством понятийни взаимовръзки и логически следствия (или чрез познанието) тази функция цели адаптиране към света и разбиране на явленията в него.(4) 2. Противоположна на мисленето е функцията чувство. Чрез нея светът бива разбран въз основа на оценките определени от индивида . Процесът на решенията му се базират на личностните и групови ценности. 3. Усещането е функция, чрез която нещата се възприемат такива каквито са .
