Целенасочено и така, както те искат да се приемат от хората.
През последното десетилетие и по-назад във времето се забелязва нова тенденция в Холивуд: тайните общества са в центъра на филмовите интриги.
Някои могат и да намират това за изненадващо тъй като тайните общества би трябвало да са тайна. Много хора от филмова индустрия са част от тези братства, така че какъв е смисъла на всичко това?
Ще погледнем какъв мит Холивуд се опитва да създаде като изследваме филма „Съкровището”.
Преди десет години филмите за масонство, илюминати и други подобни теми бяха рядкост. Списък на филми, в които се споменават тези организации: http://freemasonry.bcy.ca/fiction/cinema.html
Публиката по целия свят вижда тези братства в центъра на историята.
Техните екзотерични символи (за масовата публика) се прожектират в изобилие и дори тяхната история се обяснява. Защо тези общества се показват на обикновените хора, които в по-голямата си част дори не подозират за тяхното съществуване? Не е ли тайната им важна част за оцеляването на тези общества?
Тъй като дигиталната промяна е необратима (и завършена), окултните общества са адаптирали тяхната стратегия към новия контекст. Те са знаели че това ще стане още преди интернет и останалите технологии да се измислят и появят.
Стратегията им е:
„Ако те трябва да знаят за нас, ние ще им кажем какво да знаят”.
Чрез Холивуд и книгите бестселъри, тайните общества се показват на обикновения човек с едно голямо условие: придава се изкривен, романтичен портрет на тайните общества.
В популярната култура се насажда митичното около тайните общества. Те се асоциират със запленяващи символи, лов на съкровища и екзотични приключения. Зрителите вярват че действително научават факти за фримасонството и илюминати и напускат кинозалите с чувство на почуда, очарование и възхищение. Тези чувства обаче се базират на тотално погрешни факти, съмнителни обяснения и разказване на чудодейни приказки.
След като гледат тези филми, зрителите имат положителна нагласа относно тези общества и биват по-малко склонни да изследват или вярват в конспирации свързани с тях.
Този приключенски филм е произведен от Walt Disney Pictures – марка която гарантира семейни забавления.
Така че родителите могат да доведат техните деца и да се насладят на една прекрасна цялостна масонска дезинформационна сесия. Филмът се върти около лов на съкровище на базата на следи оставени от видни масони в Декларацията за Независимост на САЩ.
Филмът започва с главния герой (представен от Никалъс Кейдж) докато е още малко момче, което търси информация за семейната си история. Дядото на момчето пристига и му дава (както и на зрителите) – тотално изкривена история за Рицарите Тамплиери и фримасоните.
Ето и някои от твърденията:
# Рицарите Тамплиери намерили под Храма на Соломон голямо съкровище, което било изгубено за хиляда години. Те донесли съкровището обратно в Европа. Казано е че Тамплиерите са притежавали изключително редки религиозни артефакти. Били ли са те намерени под Храма на Соломон? Легендата казва – да. Филмът обаче описва съкровището като златни монети, статуи и т.н.
# Тамплиерите решават да пренесат тайно съкровището в САЩ и променят своето име на фримасони.
Тук всичко се разпада. Тамплиерите не са си сменяли името на фримасони в зората на американската цивилизация. Те на практика изчезват през 1312 г., което е повече от 400 години преди създаването на САЩ.
„Изглеждащи недосегаеми за почти два века, Тамплиерите се сгромолясали грандиозно след загубата на Светата Земя; през 1307 г., всички Тамплиери във Франция били арестувани с обвинения за ерес, хомосексуализъм, отричане на кръста и дяволско поклонение. Орденът е забранен от Папата през 1312 г. и Жак дю Моле, последният Велик Майстор, е бил изгорен като еретик две години по-късно.”
Шон Мартин – „Рицарите Тамплиери”
Фримасоните не са всеобща американска институция както се опитва да внуши филма.
Те са европейско тайно общество от средновековието, което отваря ложи в Северна Америка за да увеличи своето влияние. Целта на масонството не е да „пази великото Тамплиерско съкровище”. Това е древен орден на строители, които са възприели през годините ученията на Тамплиерите, Розенкройцерите и илюминатите.
Тамплиерите са били окултен орден, който е водел битки по време на кръстоносните походи от страната на Църквата. По време на техния престой в Близкия Изток, те успяват да си осигурят окултни познания от източните мистици и да донесат това познание в Европа. Те стават банкери и строители на катедрали (в които включват окултни символи). Те практикували кабала, много форми на магия и черни изкуства.
Техните конфликтни интереси с католическата църква довеждат до тяхното преследване и унищожение.
Фримасоните могат да бъдат считани за духовни наследници на рицарите Тамплиери поради тяхното изучаване на езотерични науки, строенето на паметници и философията им базирана на гностическите принципи. Връзката между Тамплиерите и масоните обаче се преекспонира поради митичната осанка на Рицарите Тамплиери.
С други думи – това е реклама.
„За да осигури голяма популярност на шотландския орден, той (Исак Лонг) прави директна връзка с Тамплиерите чрез мистериозна легенда.”
Доменико Маргиота 33°, Адриано Леми
Така „образователната” част на филма дава една митична и романтична история на фримасонството.
Някои зрители могат да видят това изкривяване като факт, а други ще асоциират всичко масонско с детски приказки. Важното е че истината за Фримасонството е скрита зад завесата на митологията.
Интересен избор за смяна на кадрите между лицето на дядото, който разказва историята и пирамидата в Гиза.
Неговите очи се превръщат във ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО НА ВЕЛИКИЯ АРХИТЕКТ.
Като всички истински митологични истории, „Съкровището” има екзотерично (тази дума значи и е предназначена за непосветените – противоположна на езотеричен) значение за невежите маси и езотерично значение за посветените. Ако екзотеричната история има за цел да заблуди масите, езотеричното значение носи велики истини за окултните братства. Ето го и скритото значение.
„Древното съкровище”, което е ревниво пазено от древните цивилизации е на практика окултното познание, тайни, които могат да счупят оковите на материализма и да помогнат на притежателя на това знание да постигне божествен статус (кабала, алхимия, гностизъм и окултни науки).
Това съкровище изчезва за хиляда години от западния свят, което кореспондира с ранния християнски период. Филмът казва че то накрая е намерено от Рицарите Тамплиери в Йерусалим, под Храма на Соломон (свещената сграда на фримасоните) и донесено обратно в Европа. Това познание после мигрира към САЩ чрез тайните общества.
Героят на филма е на пътешествие за просветление и загадките, които трябва да реши представляват посвещенията, които всеки трябва да премине преди да достигне до по-висше познание. Това изключително важно съкровище е символично заровено под Църквата Света Троица в Ню Йорк, в скрита тъмна пещера с много пещери. Бен Гейтс трябва да запали факела на просветлението за да намери пътя към скритото познание.
Факелът представлява луциферианската доктрина на американското масонство създадено от Албърт Пайк.
В най-високите степени, масоните научават че Луцифер е „носителят на светлината” Бога на Доброто, който показва пътя към просветлението.
Във филма Никълъс Кейдж носи факела на Луцифер.
„В най-горните нива на религията на Шотландския орден съществува манихейско нео-гностическо учение, според което божествеността е дуалистична и Луцифер е равен на Адонай като Луцифер се явява Бога на Светлината и Добротата (?) който се бори за човечеството срещу Адонай – Бога на Тъмнината и Злото (?).”
Доменико Маргиота 33°, Адринано Леми
Обратно към историята на филма.
Бен Гейтс, със своя луцифериански факел намира пътя към просветлението и постига достъп до безкрайния източник на познанието. По време на сцената в която героите търсят съкровището в стаята, те намират много значими предмети: свитъци от библиотеката в Александрия, египетски статуи и други артефакти от античността. Всички тези предмети се отнасят към окултното познание, което се предава през вековете чрез тайните общества.
В края на филма, Бен Гейтс говори с инспектор от ФБР, който е с мансонски пръстен и го моли да не го праща в затвора. Показвайки масонския си пръстен представителя на закона казва че „някой трябва да отиде в затвора” заради кражбата на Декларацията за Независимост. Следващата сцена показва как биват арестувани „лошите момчета” (не-масоните), въпреки че в действителност те не са го направили. Тук виждаме досадния пример за това как масонската клетва стои над законите. Агентът на ФБР съзнателно игнорира закона за да помогне на своя брат по ложа.
Използвани материали от сайта http://www.traditioninaction.org/