Един колектив може да представлява своеобразно сплотено семейство. Всеки изпълнява точно определена роля и взаимно се допълват всички. Качествата на всеки един правят работата лека и приятна и преди всичко – резултатна и продуктивна за звеното или фирмата. Но и обратно, може да е истински кошмар, а различните характери и амбиции да отровят всяка атмосфера. Да се ориентираме и оцелеем в такава среда ни трябват две неща – да познаваме противника и да намерим стратегия да го обезвредим, така че да излезем сухи от битката – т.е. да запазим работата си.
Ето някои от най- досадните колеги, които могат да ни се случат на работното място, както и някои идеи как да се справим с тях.
„Забавният” – на пръв поглед това е колегата-мечта, радост за всеки офис. Той притежава чувство за хумор и умее да разведри всяка една натегната атмосфера. Да, това е идеалният вариант. Но ние ви говорим за неговия антипод – този забавният в кавички, който въпреки всичките си напъни не е забавен. Шегите му са безвкусни и често и груби, стигащи до обида за един или друг колега. Обикновено прибягва до вицовете, които е прочел рано сутринта във вестника или е виц на деня в някой сайт. Което изобщо не го прави смешен. Той може да е обикновен шут, може и да е циничен и несъобразителен. Но със сигурност дразни до безумие.
Какво да го правим: не му обръщайте внимание и дори от елементарна любезност не се и усмихвайте. Просто игнорирайте всяко изречение, загатващо за шегичка или виц. Ако положението стане нетърпимо и колегата не се усеща, направете му забележка, макар и само от свое име.
„Mрънкалото” – такива индивиди можем да срещнем навсякъде в нашето ежедневие и в живота си. Но ако осем часа сме принудени да го търпим бюро до бюро, или друг вид работно място, гаранция, че на края на деня ще сме като пребити. Мрънкащият колега е ходеща зараза на лошото настроение. Той се оплаква от всички и всичко. За него няма положителни страни и всичко върви от зле по- зле. Всичко му е криво – работното време, клиентите, работата, началниците, времето, кафето е свършило, заплатата закъснява или е малко. Той може и да е критикар, може и да е обикновено мрънкало, той е в състояние да отрови всяка атмосфера.
Какво да го правим: нито може да откажете да го слушате, защото само ще го предизвикате, агресивната пасивност е част от тактиката му и по някакъв начин ще ви накара да почувствате вина. Нито пък можете да покажете съчувствие, защото той ще стане още по- настъпателен. Дистанцирайте се, дръжте се професионално и само се надявайте, че той ще намери друг отдушник на оплакванията си.
„Кръшкачът” – някои работят, а други гледат как да се скатаят и да имитират работа. Това е колегата, който винаги, ама винаги закъснява – това за него си е въпрос на чест. Но не само, че закъснява, не си мислете, че после наваксва, не, дори си тръгва пръв. Винаги закъснява със сроковете, ако това изисква работата ви, и като цяло работата му е на косъм. Ако зависите от такъв човек, мога само да ви съжалявам, защото по този начин и вашата работа виси на този косъм. Не се престарава и любимото му занимание е да прехвърли работата си на друг.
Какво да го правим: опитайте се да упражнявате контрол, доколкото е възможно, де. Винаги наблюдавайте, докъде е стигнал, като реагирате подчертано недоволно, ако не е свършил почти нищо. Обяснете му недвусмислено, че всеки трябва да си изпълнява задълженията, дори и да пострада някой или целия проект в крайна сметка. Винаги си проличава кой как си е свършил работата. Ако успеете да ги убедите, че той може да направи каквото трябва, стига да поиска и да се мобилизира, може пък дори и Кръшкачът да покаже неочаквана трудоспособност. Оплачете се на шефа, само ако преди това няколкократно сте говорили с този колега, защото иначе се превръщате в:
„Интригантът” – такъв човек за жалост много, много рядко липсва на работното място. Все ще се намери един такъв, който е антипатичен, труден и подчертано неприятен човек. Той трябва да знае винаги всичко, затова и си вре носа навсякъде, даже и без да са го питали. Обича да знае всичко за личния живот на хората, професионалния, интересува се от отношенията на всички с шефа и помежду им, само и само да заплете следващата интрига. Той е този, който говори зад гърба на другите, лицемерничи, а привидно е голям моралист и прави всичко от добро чувство.
Какво да го правим: може, разбира се, да не му обръщате внимание, но това поставяне „над нещата” няма да трае дълго. Скоро и вие ще бъдете негова жертва, а някое неопитно ухо ще се поддаде и ето я интригата. В даден момент може да го изобличите, там където е най- чувствителен – пред публика. Той се бои от нея, обикновено клюкарства на четири очи, затова – публично разкажете, че за вас се носят такива слухове и се разпространяват именно от него. Може моментът да е неудобен за всички, но рано или късно колегите ще спрат да се занимават с него, да му се доверяват или да се вслушват в сплетните му. Той ще получи добър урок.
„Състезателят” – да, това е напористият колега, който вечно е в надпревара с някой и не търпи да е втори, да има по- лоши резултати от друг. Най- често той се среща в областта на продажбите. Но не става въпрос за пари или обикновено натягане пред шефа. Става въпрос за чиста проба състезателен дух, той е такъв и в линия си живот. Понякога го прави дори и несъзнателно. Ако се запътите към кафемашината в коридора, той със сигурност ще гледа да ви изпревари. Постоянно се сравнява в другите и много му личи недоволството, когато някой за момента се справя по- добре. Неуспехът за него е само мотивация.
Какво да го правим: няма нищо лошо някои да са по- агресивни от други, в добрия смисъл на думата, но постоянното положение на надпревара изнервя обстановката. Ако вие сте негов „конкурент” в дадена работа, и ако това не се налага, просто му кажете, че не се интересувате от това, кой ще направи пръв таблицата или ще подреди документите. Има работа, за която е важно просто да бъде приключена, а не кой ще я приключи пръв, това за вас не е училищно спортно състезание, а рутинна дейност. В добрия случай той ще се успокои и ще си намери друг „конкурент”.
„Агресивният” – бурето с барут на работа. Винаги гледа с кого да се скара, или очаква някой да го закачи, изпада лесно в истерия, крясъците са нормалния му разговор и при най-дребния проблем, а ако такъв човек е и вид ръководител…жална ви майка. Независимо дали гневът му е насочен върху някого или върху положението изобщо, да не си наблизо, когато избухва. Агресията му е страшна и подчиняваща околните, всява чист страх.
Какво да го правим: целта на агресивния тип е да изкара гнева от себе си, повишавайки авторитета си и подчинявайки останалите в примката на страха да му се противопоставят. Не му обръщайте внимание, когато избухва, дори и да е срещу вас. Бурята обикновено пламва бързо и свършва бързо. Говорете спокойно, това ще го усмири и ще го направи смешен дори и в своите очи.
„Всезнайкото” – добронамерен човечец, който не вика, не се кара, не налага мнението си, но определено ви бърка в нервите и ви дразни с неговите обобщаващи коментари и коментари тип „Аз всичко знам”. Той е отдавна във фирмата и разбира малко или много от работата и на другите колеги. И сякаш това го прави да изглежда по-голям в неговите очи обаче само. Затова и започва да дава непоискани съвети, препоръки и всичко, което е за „твое добро”. После се връща да провери как е свършена работата, а любимата му реплика е: „Нали ти казах”. Опитът е неговото оръжие.
Какво да го правим: изслушвайте го с уважение, чуждият опит е наистина важен в определен момент или когато правите нещо за пръв път. Но ако той продължава и вече нямате нужда от съветите му, любезно му обяснете, че и вие искате да станете толкова ерудиран като него и единствения начин да се трупа опит е да си го набавиш сам. Това хем ще го поласкае, хем ще види, че си е свършил работата и може да се прехвърли на някой по- неопитен колега.
Със сигурност познавате още дразнещи типове, около нас е пълно с тях. Но и преди да осъждате някой и да предприемате мерки за неутрализацията му, замислете се, дали и всичко при вас е наред. Дали сте перфектния колега и дали по някакъв начин не дразните околните? А може би ще откриете нещо и за себе си в тези типове. Затова преди да бъдем осъдителни, нека бъдем малко поне снизходителни, това ще получим и в замяна.
