През изминалата година обект на внимание на обществеността станаха поредица тежки престъпления от непълнолетни. В основата на някой от тези престъпления са психични заболявания като: шизофрения, циклофрения и епилепсия. Какви са основните характеристики на тези заболявания и ролята на психиатъра в констатирането на тяхното клинично разнообразие и оказването на превантивна помощ на детето и родителите.
Болен
Шизофрения – от гръцките думи “ шизо”-разкъсвам, разцепвам и “френ” – душа, психика, ум. В буквален превод означава разцепване на ума, на разсъдъка. Това е най-разпространенотото психично заболяване, причините на което и до сега остават неизяснени. В болшинството от случаите заболяването протича неблагоприятно като пристъпите се повтарят и заболяването хронифицира.
Независимо от голямото разнообразие на симптоми и синдроми при заболяването, в почти всички случаи се наблюдават сходни признаци. При всички форми на шизофренията има: разпокъсаност на психичната дейност, аутизъм (откъснатост, промененост) прогредиентност на протичане на заболяването. Наблюдават се също така разстройства на емоциите, волевата, мисловната и други сфери на психичната дейност. Разстройствата в мисловната сфера са доста разнообразни. Наблюдават се нередки случаи, най-често с параноидно съдържание. Макар и по-рядко може да се появят магаломанни, меланхолни и други налудности. Много често е налице и т.нар. разкъсано мислене и безизходно мъдруване. Характерно за шизофренията е т. нар. аутистично мислене – откъснато от реалността, насочено към вътрешните преживявания на болните като направлявано от налудни идеи. Възможно е също така прекъсване на мисловния процес или наплив на мисли, звучене и четене на мислите. Често в мисленето на шизофренноболните се наблюдават нови думи (неологизми) използвани от болните без каквато и да е връзка със съществуващите в речниковия фонд думи. В напредналите стадии настъпва пълна разпокъсаност на мисловния процес.
Типични за шизофренията са и разстройствата на възприятно- представната сфера. Изразяват се в халюцинаторни възприятия – най-често слухови и мирисни халюцинации. Почти като задължителни за шизофренията са емоционалните промени – т.нар. емоционална “хладност”, отчужденост. Говорим и за анбивалентност – едновремнно съществуване на противоположни чувства у едно и също лице.
Разстройствата на волята могат да се наблюдават при шизофренноболни под формата на импулсивни действия. По-често са волевите разстройства в късния стадий на болестта. Описани са голям брой форми на шизофренията. Най-често срещаните са: проста форма на шизофренията. Наблюдава се в сравнително ранна възраст (14-18 год), която се развива много бавно, почти незабелязано .Не се проява с най-характерните за шизофренията признаци, освен откъснатост, загуба на интереси. Често протича през периоди на подобрение за кратко време се достига до дълбока промяна на емоционална притъпеност, загуба на работоспособност и социална деградация.
Хебефренна шизофрения: започва много често в сравнително млада възраст. При пълното развитие на болестта се проявават двигателно неспокойство – постоянно се движат, често показват глуповата шеговитост, имитират отделни прояви на животни. Настроението им е безгрижно, благодушно. Заболяването показва неблагоприятен ход.
Параноидна шизофрения: една от най-често срещаните форми. Настъпва обикновенно в по-късна възраст. Водещ в клиничната картина е параноидния синдром. Изразява се в наличието на налудни мисли за преследване, отношение, въздействие, унищожение. Много често тези болестни разстройства в мисленето се съчетават с халюцинаторни изживявания (най-често слухови халюцинации). В тези случаи се говори за халюцинаторно-параноидна форма.
Кататонно шизофренно заболяване – тази форма на шизофренията обикновенно се наблюдава в по-млада възраст. Заболяването се развива с два вида пристъпи на болестта или дори един и същи пристъп. В едни случаи болестта протича с картината на т. нар. кататонен струпор– ограничаването на движенията до пълно обездвижване. Болните се застояват на едно и също място продължително време, с масковиден израз на лицето, тялото е застинало в една поза, не говорят, не извършват движения. В други случаи се наблюдава кататонна възбуда, силно двигателно неспокойство. Болните извършват импулсивни движения: скачат, бягат, нахвърлят се върху околните. Движенията са хаотични, безумни, често еднообразни, речта показва дълбоко речево разстройство- издават се отделни звуци, подвиквания, повтаряйки ги многократно.
Парафренна шизофрения: започва в сравнително късна възраст (след 35-40 год.). Като има относително бавно начало и сравнително добра прогноза като по-бавно довежда до деградация на личността – наподобява параноидната шизофрения, тъй като основното в клиничната картина са налудните мисли и халюцинаторни изживявания. Налудностите обикновенно показват склонност към систематизиране. Същността на парафренната шизофрения се проявава във фантастично-налудно образуване. В резултат на това началната параноидна симптоматика придобива фантастичен характер с маниакална и депресивна обостреност, с неизбежно развитие на налудности за величие или депресивни налудности.
Шизофренията е голям проблем не само за клиничната психиатрия , но и за съдебната психиатрия. Знаете, че при извършавне на престъпления се изготвят съдебно-медицински експертизи и от това дали лицето е вменяемо или не, зависи и наказателната отговорност. Необходимо е да се знае, че често се симулира психично заболяване, за да се избегне наказание, или пък, ако вече има осъдителна присъда, да се намали престоя или начина на изтърпяване на наказанието.
Манийно-депресивна психоза (циклофрения)
Болните от МДП нерядко са обект на съдебно производство и на съдебно психиатрично освидетелстване. Те често вършат престъпления свързани с изразходване на парични средства обикновенно обект на кражби, присвояване на предмети и вещи. Тези болни харчат безразборно средства, купуват и раздават с лека ръка подаръци на близки или малко познати. Поради повишената си действеност, повишено настроение и намалена критичност, повишена самооценка и ускорен мисловен процес, болните извършват по-горе споменатите действия и влизат в конфликт с различни хора, които не са съгласни с тях, като ги нагрубяват или обиждат, дори могат да им нанесат побой. Често манийно болните извършват и сексуални престъпления, тъй като по време на манийна фаза е налице повишена сексуалност. Болните в манийна фаза могат да извършат престъпления, напускайки работа ( при учениците класа ). В много редки случаи при т.нар. гневна мания болните могат да нанесат телесна повреда и изключително рядко да предизвикат смъртта на други лица поради несъобразяване силата на удара.
Болните в депресивна фаза , макар и рядко предприемат опити за самоубийство – при т. нар. разширено меланхолно самоубийство. Болните са с налудности за безперспективност на своя живот и живота на близките си. След като предприемат опит за самоубийство, което често не успяват да извършат, остават само с деянията си спрямо близките. Налудностите им са за греховност, безперспективност. Понякога болните в депресивна фаза могат да станат причина за настъпване произшествия, поради неизпълнение на свои задължения- при длъжности като диспечери, стрелочници и др. Често бездействието или бавното реагиране може да стане причина за настъпване на опасни произшествия.
Епилепсията или както още я наричат “морбус сацери”, в превод -свещенна болест, е една от най-често срещаните нервно-психични заболявания. Думата епилепсия има гръцки произход “епиламбано” означава- прихващане, в смисъл на болест, която обхваща човека отвън.
Епилептичната болест има криминогенно значение, поради участието на епилептично болните в обществено опасни правонарушения и престъпления.
За подпомагане експертите, които извършват освидетелствуването е важно, разследващите престъплението да описват подробно външния вид на болния, времето на деянието, изразът на лицето му, особенностите на погледа му ( застинал, блуждаещ , безсмислен), движенията му (подредени, хаотични, безсмислени), разстройството на речта, възбудата и др.
Характерна особенност на престъпните деяния (правонарушения) по време на сумрачни състояния е немотивираността на постъпките. По принцип те възникват неочаквано, без предварителна подготовка при извършването им. Често имат характера на “защита”. Присъща им е голяма жестокост ( нанасянето на множество удари, много често върху умъртвената вече жертва). От голямо значение е да се установи дали сумрачното състояние е предшествало или последвало епилептичния припадък. Не са редки случаите, когато извършителят на престъплението е намиран в близост до мястото на деянието, заспал дълбоко или получил епилептичен припадък. За помрачение на съзнанието говори и невземането на мерки за прикриване на престъплението.
При епилептичната дистрофия болните често извършват агресивни действия, нарушения на дисциплината и др. Настроението им се променя независимо от външните причини, появяват се налудни интерпретации, раздразнителност.
Описаните по-горе заболявания са едни от най- често срещаните в психиатрията. Освен тях са олигофренията, наркоманията, хроничния алкохолизъм и др. Колкото по-рано се диагностицира заболяването, толкова по-надеждно е и лечението.
Важно е работещите с деца в местните комисии и училищните комисии за превенция на противообществените прояви на учениците да са запознати с тези заболявания и при констатирането на някои от признаците на заболяванията да насочват децата и родителите им за консултация при специалисти – психиатри.
Д-р Васил Узунов – психиатър
