Накратко някои термини от областта на медицинската и извънмедицинска психофармакология.

АБСТИНЕНЦИЯ – буквално означава въздържание; прекъсване на приемането на дадено психоактивно вещество след период на продължителна употреба.

АБСТИНЕНТЕН СИНДРОМ – съчетание от болестни симптоми, които настъпват при абстиненция; наблюдава се след приемане на вещества, които предизвикват зависимост.

АГОНИСТ – вещество, което имитира действието на естествения невромедиатор, напр. мусцимолът е агонист на GАВА.

АГОРАФОБИЯ – страх от отворени пространства и наличието на много хора.

АДАПТОГЕНИ – вещества, които повишават работоспособността в условията на стрес; за такъв се смята женшенът и някои други меки природни стимуланти; това понятие в голяма степен се припокрива с термина ноотропни средства.

АЖИТАЦИЯ – тревога, съпроводена със силна двигателна възбуда.

АЛКАЛОИД – вещество с основен характер, съдържащо азот; алкалоиди са много от активните вещества на растенията, напр. морфин, кокаин, мескалин.

АМНЕЗИЯ – частична или пълна загуба на спомен за минали събития.

АНАЛГЕЗИЯ – частична или пълна загуба на чувството за болка, без засягане на съзнанието; аналгетиците са вещества, които предизвикват аналгезия, напр. морфин, а много от тях при по-високи дози предизвикват и анестезия.

АНАЛЕПТИЦИ – вещества, които стимулират дишането и сърдечната дейност; като такива в медицината се използуват някои стимуланти като кофеин, цитизин и стрихнин.

АНЕСТЕЗИЯ – състояние на пълна липса на чувствителност, което може да е свързано с пълна загуба на съзнание; анестетиците са вещества, които предизвикват анестезия, напр. райски газ, етер, кетамин.

АНОРЕКСИЯ – забележима загуба на апетит; може да бъде предизвикана както от психологически проблеми, така и от някои вещества – анорексигени.

АНТАГОНИСТ – вещество, което блокира или затруднява ефекта на други естествени, наркотични или лекарствени вещества, напр. налорфинът е антагонист на морфина.

АНТИДИУРЕТИЦИ – вещества, които подтискат отделянето на урина; такова действие имат много от веществата, описани в тази книга, напр. амфетамин, вазопресин и т. н.

АНТИДЕПРЕСАНТИ – лекарствени вещества, използувани за борба с депресията; първите антидепресанти са оказвали стимулиращо действие и на нормалните хора. но препаратите, които се употребяват днес, действуват само на тези, които наистина имат депресия.

АНТИЕМЕТИЦИ – средства против повръщане, напр. канабис.

АНТИМАНИЙНИ СРЕДСТВА – към тях принадлежат препаратите, съдържащи соли на лития; не е случайно, че в райони, където водата съдържа повече литий, психическите заболявания са по-редки.

АНТИПАРКИНСОНИЦИ – лекарства, които подтискат проявите на Паркинсоновата болест, напр. паркизан.

АПАТИЯ – състояние на вялост, отсъствие на желания и безразличие към окръжаващата среда.

АТАКСИЯ – нарушена способност за двигателна координация;
позната е на всеки, който е залитал след напиване.

АУТИЗЪМ – патологично самовглъбяване.

АФРОДИЗИАЦИ – под това име са известни всички средства за възбуждане или усилване на сексуалната активност; огромният брой от веществата, смятани за такива, дължат славата си на човешката склонност да се приема желаното за действителност; с известна уговорка към афродизиаците могат да бъдат причислени веществата, които помагат да се преодолеят сексуалните задръжки или правят секса по-различен като модифицират сетивните усещания.

БРАДИКАРДИЯ – забавяне на пулса.

ДЕЗИНХИБИТОР – вещество, което способствува за преодоляване на задръжките; резултатът от това е силно индивидуален – разкриването на скритите желания прави едни хора любвеобилни, а други – агресивни; типични дезинхибитори са алкохолът и другите ЦНС депресанти.

ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ – нарушено ориентиране във времето, пространството и собствената личност.
ДЕЛИРИУМ – състояние на страх, обърканост и тревожност, обусловени от страшни по характер халюцинации; типичен е за острата фаза на алкохолния абстинентен синдром; може да бъде предизвикан от определени вещества – делирианти.

ДЕПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ – загуба на чувството за собствено АЗ.

ДЕПРЕСИЯ – емоционално състояние на отчаяние и подтиснатост.

ДЕПРЕСАНТИ – вещества, които подтискат ЦНС; типични депресанти са алкохола и другите седативни и сънотворни средства.

ДЕРЕАЛИЗАЦИЯ – загуба на чувството за реалност на външния свят; чувство, че светът е сменен.

ДИСФОРИЯ – неприятно състояние на безпокойство и депресия.

ЕЙДЕТИЧНИ ОБРАЗИ – възникващи в паметта зрителни образи. по своята отчетливост почти равни на халюцинации.

ЕКСКРЕЦИЯ – извеждане на дадено вещество и на неговите метаболитни продукти от организма; най-вече това става с урината.

ЕНТАКТОГЕНИ – б тази относително нова група се включват веществата, които подобно на екстази, предизвикват чувство на дружелюбие и любов към околните.

ЕУФОРИЯ – приятно чувство на приповдигнатост и благополучие; в англоезичната литература се разграничава леката еуфория, причинена от алкохол, канабис и някои халюциногени (high) и острото и силно чувство на еуфория, получавано при пушене или венозно приемане на опиати, кокаин и амфетамини (kick, rush).

ЕФЕКТИВНА ДОЗА (ЕD-50) – дозата на дадено вещество, която предизвиква определен ефект у 50% от хората или опитните животни.

ЗАВИСИМОСТ – според определението на Световната Здравна Организация това е „психическо и понякога физическо състояние, резултат от взаимодействие между един жив организъм и дадено вещество, характеризиращо се с поведенчески и други реакции, които винаги включват непреодолим стремеж да се взема това вещество продължително или от време на време, за да се изпитат неговите психически ефекти, или за да се избегне дискомфорта от неговото отсъствие“

ЗООПСИИ – зрителни халюцинации на животни, обикновено със заплашителен характер; характерни са за кокаиновата и амфетаминова психоза, както и за действието на високи дози холинолитици.
ИЛЮЗИЯ – изкривена или неправилна интерпретация на външната реалност, която индивида смята за правилна; може да засяга едно или повече сетива.

ИНХИБИТОР – вещество, което блокира някой физиологичен процес; донякъде се покрива с понятието антагонист.

КАНЦЕРОГЕНЕН ЕФЕКТ – ефект на някои вещества – канцерогени, чието приемане води до повишаване на вероятността за развитие на ракови заболявания.

КИК – остро, внезапно и силно чувство на еуфория; всички вещества и способи на приемане, които предизвикват кик, водят до много силна психическа зависимост.

КОМА – състояние на дълбоко безсъзнание.

КРЪСТОСАНА ТОЛЕРАНТНОСТ – създаване на толерантност към група вещества в резултат от продължителното приемане на вещество със сходен на техния механизъм на действие.

КУМУЛАЦИЯ – сумиране на ефекта на новата доза с този на вече присъствуващото в организма вещество; кумулация се наблюдава при вещества, които относително бавно се метаболизират и екскретират, напр. стрихнин.

ЛАКРИМАЦИЯ – сълзотечене.

ЛЕТАЛНА ДОЗА (LD-50) – дозата, която предизвиква смъртта на 50% от опитните животни (или хора).

ЛОШО ПЪТУВАНЕ – неприятно и дори ужасно преживяване в резултат на приемането на халюциноген, което обикновено е свързано с лоша предварителна нагласа на субекта или със съществуващо психическо заболяване.

МАНИЯ – популярно название за налудност; в психиатрията означава състояние на приповдигнатост и възбуда.

МАО – моноаминоксидаза; ензим, който разгражда много медиатори, лекарствени и наркотични вещества.

МАО-ИНХИБИТОРИ – както се вижда от името им, това са вещества, които инхибират едни или други разновидности на моноаминооксидазата; сред МАО-инхибиторите има анорексигени, антидепресанти и даже халюциногени.

МЕДИАТОРИ – вещества, с помощта на които невроните контактуват помежду си; всички наркотични вещества действуват като по един или друг начин се намесват в този процес.

МЕТАБОЛИЗЪМ – тук се употребява в смисъл на превръщане на дадено наркотично вещество в други вещества – метаболити; разграждане на веществото в организма.

МЕТЕМПСИХОЗА – преминаване на душата от едно тяло в друго; това едва ли се случва в действителност, но под въздействието на някои средства човек изпитва такова чувство.

МИДРИАЗА – разширяване на зениците, напр. от атропин и амфетамин.

МИОЗА – свиване на зениците, напр. от опиати.

НАРКОТИК – понятие с крайно неуточнено значение, което се употребява за назоваваме на няколко доста различни неща: 1/ опиат; 2/ всяко вещество, предизвикващо зависимост; З/ всяко психоактивно вещество, забранено от закона; 4/ всяко психоактивно вещество, приемано просто за да бъде изпитано въздействието му.

НАЛУДНОСТ – илюзорна, но твърда убеденост на индивида в нещо, независимо от очевидността (за всички други хора) на обратното; напр. за преследване, за величие, за това, че всички действия на околните имат пряко отношение към него.

НЕВРОЛЕПТИЦИ – тези вещества, наричани още антипсихотици или големи транквилизатори, са антагонисти на допамина в мозъка и силно подтискат проявите на шизофренията; те се използуват само в медицината.

НИСТАГЪМ – неспособност за волево управление на движението на очните ябълки, при което очите започват неконтролируемо да се въртят или изглеждат силно кривогледи.

НООТРОПНИ СРЕДСТВА – вещества, които подобряват паметта, асоциативните възможности и способността за обучение; тяхното действие е меко и, за разлика от стимулантите, то се проявява само при продължително приемане; типичен пример за ноотропно средство е пирацетамът.

ОБРАТЕН ПРОБЛЯСЪК – кратковременно появяване на симптомите на прекарано халюциногенно преживяване известно време след него; причината за това явление е неясна, но то е напълно безвредно, ако човек не изпадне в паника; обратният проблясък продължава секунди или, най-много, няколко минути.

ОПИАТИ – опиоидни аналгетици – природни и синтетични вещества, които по своето действие силно напомнят морфина; прочутите със своето невежество български журналисти употребяват тази дума за всички забранени от закона вещества.

ОПИОИДИ – вещества, които имат много от свойствата на опиатите, най-вече – аналгетичното действие; разграничаването на опиати от опиоиди не винаги е безспорно; примери за опиоиди са метадонът и пентазоцинът.

ОПТИЧНИ ИЗОМЕРИ – два изомера на едно и също вещество, които по отношение на химичната си структура са огледални подобия един на друг; обикновено двата оптични изомера имат силно различаваща се физиологична активност.

ПАРАДОКСАЛНА РЕАКЦИЯ – нетипична реакция на приемането на дадено вещество, която се наблюдава у малък процент от хората; напр. задрямване от амфетамин или агресивност от диазепам.

ПАРАНОЯ – болестно състояние, характеризиращо се с ненормална подозрителност и налудности.

ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ – мозъчно разстройство, характерно с треперене на крайниците и специфични движения, израз на лицето, походка и реч.

ПЕПТИДИ – вещества, съставени от относително малък брой аминокиселини; пептиди са много естествени неврохормони и медиатори – енкефалини, ендорфини, вазопресин и окситоцин, както и синтетичният подсладител аспартам.

ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА (ПНС) – съвкупността от всички неврони, които не принадлежат към главния и гръбначния мозък; те управляват работата на мускулите и вътрешните органи; влиянието на Психоактивните вещества върху ПНС е причина за повечето от техните странични действия.

ПРИСТРАСТЯВАНЕ – състояние на зависимост от дадено вещество, което е вредно или опасно за физическото или душевно здраве, социалното благополучие и икономическото функциониране на субекта; използува се като синоним на зависимост.

ПСЕВДОИЛЮЗИЯ – илюзия, която се осъзнава от субекта като такава.

ПСЕВДОХАЛЮЦИНАЦИЯ – халюцинация, която се осъзнава от субекта като такава; типичните халюциногени като LSD предизвикват в действителност псевдохалюцинации.

ПСИХЕДЕЛИЦИ – вещества, които разширяват духовния кръгозор (psychedelics, mind expander); така хипи-поколението е наричало класическите халюциногени –LSD, мескалин и псилоцибин, на които е приписвало такива свойства.

ПСИХИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ – зависимост, при която липсата на желаното вещество не води до болестни промени, а само до психически дискомфорт, който, обаче, може да бъде изключително силен.

ПСИХОАКТИВНО ВЕЩЕСТВО – вещество, влияещо на възприятията, настроението, чувствата, мислите и поведението; някои предпочитат термина психотропна субстанция.

ПСИХОДИСЛЕПТИЦИ – друго название за психомиметици.

ПСИХОЗА – сериозно умствено разстройство, изразяващо се в нарушаване на способността за взаимодействие с околната среда и другите хора; нейни симптоми са нарушената способност за мислене, съждение, интерпретация на действителността, общуване, самоконтрол; може да бъде причинена от болест, старост, отравяне или влиянието на психомиметици.

ПСИХОМИМЕТИЦИ – вещества, които имитират някои или всички симптоми на истинските психози, напр. LSD, QВ, фенциклидин; почти се покрива с понятието халюциногени.

ПСИХОМОТОРЕН – отнасящ се до волевите мускулни движения.

ПСИХОНАВТИ – неофициално название на хората, които експериментират върху себе си действието на слабо изучени психоактивни вещества, най-вече – халюциногени; тези занимания са твърде рисковани, независимо от добрата научна подготовка, по която психонавта се отличава от редовия идиот, който се друса с каквото и както му падне.

РИГИДНОСТ – съхранение на неподвижното положение на тялото, независимо от опитите за движение; при по-лека степен на ригидност движенията се извършват трудно и на тласъци.

САЛИВАЦИЯ – това е интилигентен начин да се каже, че на някой му текат лигите.

СВОБОДНА БАЗА – алкалоидите обикновено са във вид на соли с някоя киселина; при освобождаването им от нея те се получават като свободна база; в този вид те могат да преминават през кожата (атропин) и стават по-летливи, което позволява да се пушат (крек-кокаин, хероин).

СВРЪХДОЗА – доза, значително по-голяма от ефективната, която се приближава до токсичната доза.

СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ – повишена чувствителност към токсичните ефекти на дадено вещество, която се наблюдава у някои хора; може да доведе до изпадане в шок и смърт.

СЕДАТИВНИ СРЕДСТВА – вещества, които предизвикват успокояване, отпускане, а в по-големи дози сън или кома; такива са повечето депресанти като алкохол, барбитурати, диазепам, метаквалон.

СИНДРОМ – съвкупност от симптоми, които имат обща причина.

СИНЕСТЕЗИЯ – усещане или халюцинация, обусловено от други усещания, напр. звуците се чуват; синестезиите са типични за действието на класическите халюциногени.

СЛEДОВИ ФЕНОМЕН – кратковременно възприемане на движението на предметите наоколо като наложени кадри от анимационен филм; това явление е неизяснено, но, точно както обратните проблясъци, е безопасно; като тях то се появява и бързо изчезва.

СПАЗМОЛИТИЦИ – лекарства, които понижават тонуса на гладката мускулатура; такива са всички централни холинолитици.

СПЕКУЛАЦИЯ – твърдение, което по принцип би могло да бъде вярно, но в полза на което все още няма съществени доказателства; в науката спекулациите играят ролята на полезен стимул, но не бива да се възприемат твърде насериозно, ако не могат да получат надеждно потвърждение; за съжаление, много от „фактите“, които се изнасят в популярната литература за и против наркотиците, са типични спекулации.

СТИМУЛАНТИ – вещества, предизвикващи психомоторна, интелектуална, емоционална и/или сетивна стимулация, напр. кокаин, амфетамин, стрихнин, никотин.

СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ – физиологични или психологични ефекти на дадено вещество, които придружават желания ефект, но общо взето са неприятни и могат да бъдат опасни.

СТУПОР – силна летаргия, състояние на частично или пълно безсъзнание.

ТАХИКАРДИЯ – увеличаване на пулса.

ТАХИФИЛАКСИЯ – бързо възникваща и бързо изчезваща толерантност.

ТЕРАТОГЕНЕН ЕФЕКТ – вредно влияние на някои вещества (тератогени) върху развитието на човешкия зародиш; поради този ефект съществуват силни ограничения за средствата, които е допустимо да се вземат от бременни жени.

ТОКСИЧНА ПСИХОЗА – психоза, предизвикана от приемане на токсични дози от някои вещества, напр. да се напиеш до степен, при която се появяват халюцинации (напиться до чертиков); действието на психомиметиците не би трябвало да бъде разглеждано като токсична психоза.

ТОКСИЧНОСТ – Свойството на дадено вещество да предизвиква патологични промени в организма; в тесен смисъл това е степента на отровност, която се измерва с леталната (смъртна) доза LD-50.

ТОЛЕРАНТНОСТ – поносимост, понижаване на чувствителността към въздействието на дадено вещество в резултат на адаптация на организма към повтаряща се употреба; вследствие от развиването на толерантност за съхраняване на силата на действието му е необходимо дозата на веществото да се повишава, което може да доведе до зависимост.

ТРАНКВИЛИЗАТОРИ – успокоителни средства, анксиолитици.

ТРЕМОР – треперене на тялото; най-забележим е треморът на ръцете; той може да бъде симптом на някое заболяване – напр. Паркинсонов синдром, или да бъде предизвикан от приемането на някои психоактивни средства – напр. никотин.

ФАРМАКОДИНАМИКА – наука, която изследва механизмите на действие на различните лекарствени, токсични и наркотични вещества.

ФАРМАКОКИНЕТИКА – наука, която изследва поглъщането, разпределението, метаболизма и изхвърлянето на различните лекарствени. токсични и наркотични вещества.

ФЕРОМОНИ – ароматни вещества, които в изключително ниски концентрации са способни да предизвикат у животните определена реакция – агресивност, дружелюбие, сексуално поведение и т. н.; ролята им в поведението на човека е твърде слабо изучена.

ФИЗИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ – зависимост, при която липсата на желаното вещество води до поява на болезнени симптоми, свидетелствуващи за разстройство на целия организъм; освен всичко това, тя винаги е съпроводена и с психическа зависимост.

ХАЛЮЦИНАЦИИ – сетивни образи, които се възприемат като обективно съществуващи; за разлика от илюзиите те не са свързани с външни дразнения; има зрителни, слухови, обонятелни, тактилни и т. н. халюцинации.

ХАЛЮЦИНАЦИИ ЕЛЕМЕНТАРНИ – слухови и зрителни халюцинации. неоформени като конкретни предмети, напр. бръмчене, звън, трясък, или, съответно, петна, линии, точки и т. н.

ХАЛЮЦИНОГЕНИ – вещества, които предизвикват халюцинации, синоним на психомиметици; в действителност, повечето вещества съзнателно използувани като такива, в общоприетите дози предизвикват само псевдохалюцинации и псевдоилюзии; истински халюцинации се причиняват само от високи дози халюциногени, което се използува в психиатрията или може да е резултат от неволно предозиране или отравяне.

ХИПОКСИЯ – кислородна недостатъчност, която може да е резултат от естествени причини (голяма надморска височина), болест (инфаркт, инсулт) или от отравяне (свръхдоза опиати, кокаин или алкохол); сред всички органи мозъкът страда най-много от хипоксията; антихипоксично действие имат много от ноотропните препарати, както и някои дисоциативни анестетици.

ХОЛИНОЛИТИЦИ – вещества, които са антагонисти на медиатора ацетилхолин; в медицината те се използуват като спазмолитици и антипаркинсоници; централните холинолитици, т.е. тези, които проникват в ЦНС, имат психомиметично действие.

ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА (ЦНС) – състои се от главния и гръбначния мозък; основните ефекти на всички психоактивни вещества са обусловени от въздействието им върху ЦНС.

ШИЗОФРЕНИЯ – психическа болест, характеризираща се със сериозно разстройство на мисленето, настроението и поведението; последното става чудновато и нелогично; често се наблюдават налудности и халюцинации.

Пламен Бояджиев