В съвременната литература има много дефиниции на понятието невроза и невротичност. А какво всъщност е неврозата? Причините за нея могат да бъдат от различно естество както физиологични причини, така и конфликт между лошото несъзнавано и склонното към компромис съзнание, както и конфликт с религията, с етиката и околния свят. Както и резултат от потискането на различни нагони сексуални, криминални, садистични и от шума и опасностите на големия град, от проблеми свързани с възпитанието от семейни отношения и др. За съжаление неврозата е твърде често заболяване твърде срещано, но малка част от невротиците се потдават на лечение. За щастие неврозата може да бъде предотвратена, но това става само когато са изяснени докрай проблемите които лежат в основата й. Мероприятията и предотвратяването й се базират на лекарски знания, както и на помощ от страна на семейството, учителите, възпитателите и други помощници. Всички автори признават, че невротичността е свързана с повишен афективен живот.
Общото при всички невротици е тяхната свръхчувствителност, а тази свръхчувствителност е израз на чувството за малоценност. Друга черта на невротика е нетърпението, каквото е характерно за човек, който не може да се справи с въпросите на живота. Чувството за несигурност при невротиците води до стремеж към покой, сигурност, благодарение на чувството за несигурност те се стремят към съвършенство, към превъзходство, порив към висините, проявен със собствената персона. Възможно е този устрем към висините да приеме форми на ламтеж, скъперничество, завист, ревност, които по начало са отхвърлени от обществото. Това е разбираемо у човек, който се намира в нужда. Тук се касае за хора, които се стремят да превъзмогнат трудностите, защото не са способни да ги решат по прост начин. Прибавя се и наблюдението, че засиленото чувство за малоценност води до слабо развитие на смелостта, вместо което индивидът прави куп хитри опити да заобиколи проблема като го остави да се стовари върху другите, за да направи живота си по-лек. Това е свързано с недостатъчния му интерес към другите. Тези хора са си поставили цел, при преследването на която изпадат в противоречие с разума. Със сигурност всичко това може да се проследи още в ранното детство.
Невротикът има малък радиус на действие в сравнение с нормалния човек. Важен е въпросът на какво се дължи по-голямата активност. Ако установим, че е възможно да развиваме и да потискаме радиуса на едно дете, ако разберем, че има средство при дадено несполучливо възпитание да стесним радиуса на действие на детето до определен минимум, ще разберем и това, че не ни интересува въпросът за наследствеността, а че това, което виждаме, е продукт на творческите способности на детето.
Физическите данни и въздействието на външния свят са градивният материал, който детето използва, за да изгради своята личност. При симптомите на невротичност, които се разделят на физически смущения и на душевни сътресения, страхови прояви, натрапчиви мисли, депресивни явления, които имат специално значение, невротично главоболие, натрапчиво изчервяване и други психични прояви, наблюдаваме това, че всички те са трайни симптоми. Невротичните симптоми възникват пред определена задача. Проблемите, които трябва да решават хората, са винаги свързани със социалната подготовка. Детето трябва да ги получи в най-ранно детство, защото нарастването на проблемите е възможно само, ако то ги разбира. Ако си поставим за задача да обясним обстоятелството, че фактически един такъв проблем винаги предизвиква сътресение, тогава можем да говорим за шокови въздействия свързани с обществото – разочарование. Сътресението все още не е признак за невротичност. То става такъв признак, когато не престава, когато се превърне в трайно състояние и въпросното лице се отвърне от всяко “ти”, когато то ясно показва, че стеснителност, боязливост, физически симптоми някак непрестанно го възпират от общуване с други хора – състояние, в светлината на индивидуалната психология говори, че този човек не е развил чувството за общуване с другите, което също произлиза от обстоятелството, че неговото разочарование го е довело до изолация. Когато някой загуби пари и изпадне в стрес, това още не е невротичност. То се превръща в невротично явление, ако той остане в това състояние и е просто разтърсен, нищо повече. Всеки изпитва шокови състояния, но те ще се превърнат в трайни явления само тогава, когато човек не е подготвен за тях. Това са хора, които не са правилно подготвени за решението на всички проблеми, те не са истински сътрудници още от детството си, все пак е важно да се отбележи, че това което наблюдаваме у невротиците е страдание, а не нещо приятно.
Един такъв човек не може да напредва, докато намирайки се в опастност смята, че неговата незначителност може да бъде разкрита. Но той не знае, че се страхува от нещо повече: да се окаже нещо без стойност; бе могла да се разкрие най-тъмната тайна, че той е напълно без стойност.
Всъщност невротичността е опит да заобиколиш по-голямото зло, да запазиш на всяка цена привидността, че имаш стойност, да я заплатиш с всичко, но същевременно да искаш да постигнеш тази цел без да заплащаш. За съжаление това е невъзможно.
Това ли е вече неврозата? Тя ни показва още, че недостатъчната подготовка произлиза от ранното детство и не може да се подобри нито чрез преживявания, нито с емоции, а само чрез познания. Тя откри, че интегриращ фактор в стила на живота е общностното чувство, което трябва да е на лице и е най-важното за решаването на всички житейски въпроси. Факторите на околната среда, които влияят върху детството, не са от такъв характер, че да помогнат на детето лесно да си изгради “правилен” стил на живот. Детето намира своя закон на движение твърде често без правилно ръководство, по измамния закон на опита и грешката, произволно, ограничено единствено от човешките граници, но винаги в милиони варианти, целейки единствено превъзходство.
Невротикът преживява своите конфликти като всеки друг. Но неговият опит да ги реши го отличава ясно от всички оставали. Неговия закон на движение отстъплението от задачите, които биха могли да го застрашат с евентуален неуспех неговата суетност, неговото чувство за лично превъзходство. Неговото житейско мото е “всичко или нищо”, най-често леко смекчено, свръхчувствителността му поражда по-често и по-силни конфликти, отколкото би било нужно, и го облекчават в отстъплението, предписвано му от неговия стил на живот.
Невротикът насочва цялото си внимание върху отстъплението. Накратко: използването на шоковите преживявания за защита на застрашения ореол, това е неврозата.
Неврозата е неизвестна за пациента, автоматично експлоатиране на симптомите, които са възникнали от въздействието на един шок. Към такова експлоатиране са по-склонни хора, които се страхуват за своя ореол.
Лечението може да се осъществи само по интелектуален път, чрез постепенното разбиране на пациента в неговата грешка и чрез развитие на неговото общностно чувство.
Сексуалните перверзии Адлер ги представя схематично. Важно е да се отбележи неговия светоглед със структурата на сексуалната перверзия. Според него се касае за изкуствени продукти, които са се слели във възпитанието, без въпросното лице да знае това.
Ако днес относно сексуалните перверзии преобладава идеята за наследствеността, независимо дали тя се застъпва от обикновенните привърженици на тази идея, които говорят за трети пол, или че противоположният пол е вроден у някой хора, или от такива, които смятат, че вродените фактори се развиват и срещу това не може да се направи нищо, или от хора, които говорят за вродени компоненти – всички тези фактори не могат да ни накарат да се откажем от възгледите си.
Що се отнася до хомосексуалността се откри, че в урината на всички хора се срещат хормони от противоположния пол. Хомосексуалността не зависи от хормоните.
Екзогенните фактори, които се изправят пред индивида, са от твърде голямо значение за нашето наблюдение, трябва да се отбележи как индивида се отнася към стоящия пред него проблем, и да изследваме как той решава този проблем. “Походката”, законът на движение на индивида спрямо една винаги социална задача е наблюдение на индивидуалната психология.
Независимо от останалите форми на движение спрямо задачите на любовния живот, при перверзиите прави впечатление стесненият обхват на разгъване.
Оказва се, че обхватът на разгъване не е в нормалния размер, че е извънредно стеснен, че се решава само една част от проблема, както е при фитешизма. Важно е да се разбере фактът, че всички тези форми на движение, изключвайки нормата, са насочени към целта преодоляване чувствата за малоценност. Тази цел ясно личи в сексуалните неврози. Проблемът се докосва, но на дистанция, колебливо, без сътрудничество, което не води до решаването му. В тази форма на движение срещаме тенденция към изключване, която се проявява в чистата хомосексуалност. Тази тенденция съществува и при други случаи, при фетишизма и съдизма. При последните намираме силна агресия, която води до нерешаване на проблема, и можем да видим една форма на колебание, на изключване, в която сексуалната възбуда води до потискане на другия, виждаме силен напор, който дава повод за едностранно решение на проблема. Същото важи и за мазохизма, където мазохистът заповядва на своя партньор и въпреки чувството за слабост се усеща командващ.
А Фройд въвежда термина “полов нагон” като аналогия с инстинкта за приемане на храна, т.е. този термин е либидо.
За да разберем половия нагон трябва да бъдат въведени два термина: лицето от което изхождо половото влечение се нарича сексуален обект, а действието на нагона към което се стреми се нарича сексуална цел. Отклонения по отношение на сексуалния обект, такива лица, които са насочили сексуалния обект към собствения си пол се наричат хомосексуални, а самия факт инверсия. Тези лица които са абсолютно инверсирани, т.е. сексуалния обект е само от собствения пол. При тази група лица от противоположния пол предизвикват отвръщение и не са способни да осъществят нормален полов акт.
Друга група се нарича двойно инверсирани, т.е. при тези лица сексуалният обект може да е както от собствения, така и от противоположния пол – бисексуални.
Третата група са случайно инверсирани, т.е. при известни външни условия, сред които на първо място е невъзможността за осъществяване на полов акт с лица от противоположния пол.
При инверсираните лица се наблюдава различно гледище за тяхната инверсия. Присъщите на инверсията особености датират у индивида от край време или откакто се помни, или ги той забелязва преди или след пубертета, но може да се появят в по-късен етап от живота на индивида. Първата оценка на инверсията се състои в схващането, че тя е вроден белег на нервна дегенерация. Има твърдение, че инверсията е вродена, но това твърдение може да се отнася само към абсолютно инвертираните индивиди и то на основание, че при тези лица никога половия нагон не е имал друга насока. Противоположно на това твърдение е схващането, че инверсията има придобит характер на половия нагон. То се основава на това, че има ранно сексуално впечатление като трайна последица от него е хомосексуалната наклонност. Има външни условия за поява на фиксирана инверсия, смята се че тя може да бъде ликвидирана чрез хипнотична сугестия, и от тази гледна точка може да се оспори вродената инверсия. Налага се схващането, че тя е придобито вродена или е непълна или непокрива наблюдаващите се при инверсия отклонения.
Има някой идеи, които съдържат ново възражение срещу общоприетото мнение, за сексуалната инверсия. Старото мнение е, че човек е или мъж или жена, но има и случаи когато са налице полови белези и от двата пола. От там произтича и схващането, че съществува едно първично бисексуално предразположение, което в хода на развитие се видоизменя в моносексуално с незначителни остатъци от закърнелия пол. В никакъв случай не можем да вадим изводи за връзка между половия и психическия хермафродизъм и трябва да признаем, че инверсията и соматичния хермафродизъм не са взаимозависими.
При инверсираните има бисексуално предразположение и се касае за смущение в половия нагон и неговото развитие. Според твърдението, че инверсирания мъж търси мъжки качества каквито търси и жената не е съвсем точно, макар и да е вярно за редица инверсирани, но само по себе си не е белег за инверсия. По-ясни са нещата където те са особено чести носители на душевни белези на мъжа и изтласкват женственост от своя сексуален обект.
Сексуалната цел на инверсираните не може да бъде назована изцяло, и ограниченията се свеждат до просто излеяние на чувствата. Случаите при които незрели лица са обект на сексуално влечение са изключение и това става когато лицето не може да намери по-подходящ обект на своето влечение. Същото важи и когато обект на сексуално влечение са и животни, от което може да се извади извода, че видовото различие не е бариера за половото привличане.
Отклоненията по отношение на разликата в нормалните зони за полов акт са описани като перверзии. Перверзиите са или прекрачване на анатомичните граници на областа на тялото, които са определени за полов акт или задържане на междинните отношения към сексуалния обект.
При първите сексуално се използва устната лигавица за сексуален орган (устните, езикът). И те влизат в досег с гениталиите на друг човек. И това което заклеймяваме като перверзия е погнусата към тази сексуална цел. Друг вид перверзия е сексуалното използване на аналният отвор, отвръщението тук е, че тази част на тялото е влизала в досег с нещо мръсно. Това не се ограничава със сношението между мъже и предпочитанието се отдава на инверсираното чувство. При сексуалния акт между мъже, актът се отъждествява с акт с жена. Към тези перверзии спадат още и когато сексуалната цел е негодна да се осъществи полов акт, момента от които зависят тези перверзии е надценяването, от които зависят тези явления, свързани с отказ от сексуална цел. Сурогат на сексуалния обект става някакъв неудушевен предмет свързан с неговата сексуалност, това се основава с фетиша, в който дивакът вижда своя бог. Преходни към случаите на фетишизъм, при които не се преследва нормална или перверзна цел, са ония случаи, при които сексуалния обект се изисква едно фетишистко условие, ако сексуалната цел трябва да бъде постигната. Предпоставка за всички случаи е отслабване на стремежа към нормална сексуална цел. В избора на фетиша се проявява трайното влияние на едно получено в ранно детство сексуално впечатление, което може да се сравни с устойчивостта на нормалната любов.
Сексуалното любопитство става перверзия когато: е свързано предимно с гениталиите и е свързано с преодоляване на отвръщение, когато измества нормалната сексуална цел; вместо да я подготвя. Последното е най-ярко изразено при ексхибиционистите.
Склонността да се причинява болка на сексуалния обект и неговата противоположност са наречени садизъм и мазохизъм. При садизма корените, които го предразполагат могат да се открият при мъжете където се разкрива една смесица от агресивност и склонност към обладаване, чиято биологична цел е да се преодолее съпротивата на сексуалния обект по друг начин. Садизмът отговара на излезналата на преден план агресивна компонента на половия нагон. При мазохизма на преден план излиза удоволствието от всякакъв вид унижение и покорство. Мазохизмът е всяко поведение при което се изпитва удоволетворяване с изпитването на болка от страна на сексуалния обект. Често може да се установи, че мазохизмът е нищо друго, освен продължение на садизма насочен към собствената личност, която при това замества временно сексуалния обект. Жестокостта и половия нагон са най-тясно свързани и това е свързано с агресивният обект, момент на либидото. Твърди се, че всяка болка съдържа възможност за изпитване на удоволствие. Най-фрапантното е, че двете перверзии се срещат у едно и също лице, т.е. един съдист е същевременно и мазохист, и така някой перверзни наклонности са контрастни двойки. Някой перверзни отклонения се отклоняват прекалено много от нормалното и се обявяват за патологични. Можем да направим два извода за перверзиите: първият е, че на половия нагон му се налага да преодолява известни задръжки, а другият е, че половият нагон не е нещо просто, а е съставен от отделни компоненти и перверзиите се отделят от него.
Неврозата произтича от половия нагон и от перверзиите. Симптомите не са възникнали само от нормалния нагон, но и са конвертиран израз на т.нар. перверзни нагони, т.е. неврозата е така да се каже негативът на перверзията. В душевния живот на невротиците се наблюдава инверсия и фиксация на либидото върху лица от същият пол. При тях могат да се установят всички фактори към формиращи симптоми и най-често се среща ролята на гениталиите и се отрежда роля на устните и аналната лигавица. Важно място при факторите за психоневрозите е съчетанието на либидото с жестокостта и превръщането на любовта в омраза, на нежните пориви във враждебни. Важно е да се отбележи, че всяка перверзия е активна и се съпътства от своя пасивен антагонист, в картината на болеста едната или другата наклонност играе преобладаваща роля като отделния нагон е независим в своята интензивност от развитието на другия.
