Темпераментът е особеност на личността, която се характеризира с изключително устойчиви свойства на психиката. Не е необходимо да се правят експериментални , за да се определи , че едни от хората са спокойни, бавни, уравновесени, психичният им живот протича по една утъпкана линия. Други пък са бързи, сприхави, обидчиви, често сменят емоционалните си състояния.
Темпераментът се характеризира с бързината, съответно бавността в протичането на психичните процеси, характеризира се и с бързината на възникването им.
Третата особеност на темперамента се свежда до динамиката на протичането на психичните процеси. При едни хора процесите протичат с еднакъв темп и ритъм, при други хора и поведението и мисловната и емоционалната им дейност се характеризират с голяма променливост.
Следващия показателя интензивност се определя силата на протичането на процесите. При едни хора процесите се характеризират с голяма сила при други с по-малка сила.
Емоционалната възбудимост като свойство на темперамента изразява ритъма на протичане на емоциите в различните темпераменти. Силата на емоциите е също едно ярко очертаните свойства. Реактивността и активността също характеризират темперамента. Най-ярко тези свойства са очертани в двата крайни типа темперамента: флегматика и холерика. Психичните състояния ригидност, екстроверсия, интроверсия също са свойства на темперамента. Психологическата характеристика на темперамента е сложна. Той психично качество на личността, което определя индивидуалните процеси, състояния и свойства. Темпераментът притежава свойството да характеризира индивидуалното в психичната дейност.
Класификацията на темперамента принадлежи на древно гръцкия учен Хипократ. Той определя четири основни темперамента: сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик. Той изхожда от основните за това схващания на философите за течностите в организма (кръв, слуз, бяла жлъчка, черна жлъчка) и в зависимост от пропорцията им обяснява наличието на един или друг темперамент. Юнг посочва две категории типове, т .е. два типа – екстроверти и интроверти.
Общата класификация на типовете висша нервна дейност може да бъде представена, както следва: 1.Сила и слабост; 2.Бързина и бавност; 3.Уравновесеност и неуравновесеност.
Психологическа характеристика на типовете темперамент:
Сангвиник – Силен, уравновесен, подвижен. Повишена реактивност. Смее се на висок глас по незначителни повод. Несъщественият факт може силно да го разсърди. Живо и с възбуда откликва на всичко, което вниманието му. Жива мимика и изразителни движения. Бързо съсредоточава своето внимание. Понижена сензитивност. Висок праг на чувствителност. Не забелязва твърде слабите звукове и светлинни дразнители. Повишена активност. Много енергичен и работоспособен. Активността и реактивността са уравновесени. Лесно се подава на дисциплина. Бързи движения, бърз темп на речта, бързо се включва в нова работа. Бърз ум, находчивост. Висока пластичност. Чувствата, настроенията, интересите са много променливи. Бързо превключва от една работа на друга. Екстровертен – откликва се на повече външни впечатления, отколкото на образи и представи за миналото и бъдещето
Холерик – силен, неуравновесен, инертен. Отличава се, както и сангвиникът, със слаба сензитивност, висока реактивност и активност. Реактивността преобладава над активността, поради това е необуздан, невъздържан, нетърпелив, избухлив. По-голяма устойчивост на стремежите и интересите, настойчивост, затруднения в превквючването на вниманието. Бърз психически тип.
Флегматик – силен, уравновесен, инертен. Слаба сензитивност. Слабо емоционален. Трудно бива разсмян, разгневен и опечален. При големи неприятности остава спокоен. Бедна мимика, неизразителни движения. Енергичен – отличава се с работоспособност. Голямата активност преобладава над слабата реактивност. Отличава се с търпеливост, издръжливост, самообладание. Бавен темп на движенията и речта. Не е находчив. Ригиден. Трудно превключва вниманието си, трудно се приспособява към нова обстановка. Интравертен. Трудно влиза в контакт с нови хора.
Меланхолик – слаб. Голяма сензитивност, повишена чувствителност. Извънредно докачлив. Болезнено чувствителен. Слаба реактивност, неизразителна мимика и движения. Тих глас, бедни движения, неизразителна мимика и движения, понижена активност. Неуверен в себе си, стеснителен. Не е енергичен. Лесно се уморява и е слабо работоспособен. Вниманието му лесно се отвлича и е неустойчив. Бавен психически тип. Ригиден, интравертен.
ХАРАКТЕР – Понятието характер е тясно свързано с понятието ЛИЧНОСТ. Най-общо с него се означава съвкупността от психични свойства на личността, които определят поведението и спрямо обществото, социалната среда и най-вече взаимоотношенията и с другите хора. Всеки човек се отличава от другите със своето индивидуално психологическо своеобразие.
В психологията са се оформили три направления за характера: 1/.биологично – според него водещо в структурата на xapактepa е наследствеността; 2/.психоаналитично с представител З.Фройд, който не отрича наследствеността в характера, отдават приоритет на когнитивната система; 3/.регулативно, съгласно което характерът се разглежда във връзка с насочеността на човека. Характерът се разглежда като система от съществени и устойчиви свойства на личността, като при конкретизацията на тази постановка липсва единно становище у авторите. Характерът се определя като негов обичаен или постоянен в действията с маниер, изразяващ проявяването и целостта на личността
Характерът това е „съвкупност от индивидуално-своеобразни психични свойства, които се проявяват в типични за дадена личност Той изразява и отношението на човека към това, което го заобикаля – отношение към хората, вещите , себе си, труда. Хактерът съдържа в себе си както дълбоко индивидуални особености, формирани на основата на типа висша нервна дейност, на темперамента, така и типични за група хора, съсловие, класа черти, формирани в процеса на дейността под влияние на мирогледа, идеалите, морала. Той е синтез от индивидуални и типични свойства на личността. Характерът обобщава характерни черти от емоциите, волята, потребностите, мотивите, интересите.
Характерът се изгражда на основава на свойства на темперамента, най-ярко се изразява чрез чертите на волята, които прерастват в негови черти. Характерът се изгражда на основата на типа висша нервна дейност, той е и първото равнище, което „се включва“ като функционално звено в структурата на характера. Темперамента се изгражда на основата на типа висша нервна дейност, той е второто динамично равнище, което също се просмуква в структурата на характера. Третото равнище това са психичните състояния.
Характерът е интегрално свойство в психиката на личноcтта. В него рефлектират емоционални преживявания и интелектуални операции, рефлектират нравствени ценности и волеви характеристики. Може да се посочи, че чувства, воля и интелект изграждат една цялостна мрежа, в която са разположени чертите на характера.
Чертите на характера могат да бъдат класифицирани на две основи: 1) на основа на доминиращия им облик на чувства, воля, интелект, морал:; 2) по признака обобщеност и многозначност – спадат откровеността, великодушието и възвишеността.
Мога да бъдат посочени следните черти на характера с доминиращ нравствен облик: алтруизъм, безкористност, благородство, гостоприемство, гордост, двуличие, егоизъм, искреност.
Втората група са черти на характера с доминиращ интелектуален облик: вглъбеност, внушителност, впечатлителност, наблюдателност, хладина, дълбочина, завист.
Към третата група спадат черти с доминиращ емоционален облик, а именно: добродушност, доверчивост, малоценност, мълчаливост, нежност, обичливост, привързаност, свенливост .
И към четвъртата група спадат черти на характера с доминиращ волеви облик :безстрашие, дързост, експанзивност, жертвоготовност, жестокост, жизненост, практичност, импулсивност
Типологията на характера може да се изгради въз основа на доминиращата роля на съдържателно-структурната страна на личността. Проблемът за класификацията на характера остава неизяснен в психологията. В своя завършен вид класификацията включва 64 вида характери.
1.Силен, дълбок, многостранен, позитивно насочен, открит, хармоничен., 16. Силен, дълбок, пасивен, негативно насочен, хармоничен; 48. Слаб, дълбок, пасивен, едностранен, негативно насочен, затворен, дисхармоничен. ; Слаб, плитък, пасивен, многостранен, негативно насочен, затворен, дисхармоничен.
В исторически аспект могат да бъдат посочени различни типове характеристики като архитип характер, етнически и народностен, национален, характери изградени на основата на религиите, класов характер.
Въпреки различията в типовете характери човечеството носи в себе си общочовешки черти, макар че още е твърде рано да се говори за общочовешки характери.
