Когато любовта се превръща в „окови“ или да обичаме ли на „всяка цена“
Защо ни е необходим на всяка цена друг човек, за да се чувстваме щастливи и защо е необходимо да търсим винаги щастието си навън, извън самите нас? Не ни ли поставя това винаги в зависимост от нещо и от някого? Защо се плашим от това да останем със себе си? Толкова ли е стряскащо да си бъдем самодостатъчни? Винаги ли е толкова лошо да бъдем нарцистични и лоши думи ли са егоцентризма и егоизма? Та нали всички знаем до болка старото клише, за да задържиш някого трябва да му дадеш свобода и въпреки това правим обратното в жалък опит да си докажем, че „не сме сами“, и че „имаме до себе си човек“.
Токсична любов
Това не е ли доброволен затвор в който се поставяме, а надзирателите, от които се оплакваме сме си самите ние? Защо искаме да променим човека до себе си “ за да ни харесва на нас“ и не се ли влюбваме в нашия собствен модел, а не в другия човек? Защо не искаме да пораснем и да приемем света такъв какъвто е, а не какъвто ни се иска да бъде? Лошо нещо ли е самотата? Всъщност самотен ли си когато си с човека, когото искаш да промениш или ти е достатъчно да живееш с илюзията за това? Защо искаш да живееш с вечния страх, че ще загубиш “ човека до себе си“вместо просто да го освободиш и него и себе си от затвора, който ти сам си си постороил? Защо любовта вместо да те окриля е бреме и мъчително изживяване за тебе?Това не те ли обезличава в крайна сметка? Старото клише “ аз искам той/тя да ме уважава и обича и да ми е вярна/верен, не е ли по-скоро зов към самите нас да се обичаме и да не изневеряваме на самите себе си, а проекткирайки ги към “ обичания човек до нас“ да жиевеем в заблуждение, че не сме сами? Защо друг и то на всяка цена трябва да ни дава цялата си обич и не искаме ли твърде много от него/ нея, карайки го несъзнателно или пък съзнателно да ни лъже? Защо въпросната лъжа е толкова нетърпима а нашата собствена “ че даваме и правим всичко за нея/него“ е разрешена в тези отнощения? Защо всичките тези въпроси ни смущават и не се ли втурваме веднага да търсим отговори, които в повечето пъти търсят само вини у нас или другия човек? Наистина ли познаваме човека до нас такъв какъвто е в действителност, а не такъв какъвто ни се иска да бъде? Тази несигурност с човека до нас не ни ли прави подозрителни и неуверени но не в него а в самите нас? Ако любовта е истинска бихме ли започвали да се мразим, да изпитваме вина или отчаяно да се мъчим да променяме нещо или някого? Ако тя(любовта) взема от нас енергия и сили а не ни дава самостоятелност и независимост, то дали тя е истинска? Ако нещо въобще е истинско защо ще ни трябват нерви и сили, за да го запазим? Кога човек трябва да спре “ да се бори за нещо хубаво“ и да започне да му се наслаждава? Трябва ли цял живот живот да се борим за това или онова, което си въобразяваме че е хубаво, а кога ще живеем? Не представлява ли обсебващата любов борба заради самата борба и какъв е смисълът тогава? Да обичаш някого заради самото обичане , струва ли си? Отговорите на тези въпроси ще ни накара да се замислим можем ли всъщност да обичаме и нужно ли е да се залъгваме, че обичаме, когато всъщност сме в доброволен плен на ТОСКИЧНАТА ЛЮБОВ. Тази любов която дълбоко в себе си е манипулативна защото се базира на илюзии и страхове в крайна сметка е разрушителна като наркотика, като дрогата и ние всъщност се превръщаме в наркомани обсебени от самите наши илюзии и страхове.
Пътят към освобождаване от нея изиксва воля, сила и мотивираност и от двете страни. Дълъг труден и мъчителен процес е очистването от нея.По доста подобен начин, междувпрочем е и очистването от дрогага. Друга обща черта е и абстиненцията, която човек изпитва към неподходящия обект т.е.към обекта когото смята че обича, а всъщност е развил зависимост и манипулира и себе си и него. Няма да се учудя дори и същите области в мозъчните структури да участват в процеса на любовното обсебване, които са и в процесите на развиване на патологична зависимост към дрогата.Решението на този проблем е тест за независимост, зрялост и справяне с ирационалния страх от самота. В противен случай оставаме в плен на нашите неразрешени страхове, стига това да ни носи поне някаква поредна илюзия- псевдо-комфорт и псевдо-самочувствие.В корените на обсебващата, токсичната любов се крие може би и модела на възпитание от родителите ни и от културата като цяло, моделите на вярване, че сме “ полвинка, която цял живот търси „вярната си полвинка“ и че трябва да се раздаваш за другите, а за самия тебе – каквото остане. Защо е необходимо да живея с мисълта, че трябва да намеря моята полвинка, без която не бих бил щастлив, оставяйки себе си на заден план? Защо трябва непрекъснато да давам, без да искам нищо в замяна? Не се ли превръща именно по този начин една любов в бреме и задължение? Какво тогава обичам аз, даването в името на нещо, което все не получавам или обичам другия човек и себе си? Така стигаме до най-важния, според мен въпрос – За да обичам друг човек не трябва ли да обичам прърво себе си?
Един от най-добрите начини да разберете дали сте в токсични взаимоотношения е да установите как се чувствате. След като сте били заедно с обекта на любовта: се чувствате по-добре или се чувствате тревожен, несигурен и объркан? Когато прекарвате времето зедно, чувствате ли се в добро настроение, спокоен и уверен или се чувствате депресиран, нервен, и несигурен? Когато сте насаме, се чувствате сигурен и спокоен за връзката си, или се чувствате объркан и загрижен за него /нея? Ако отговорите ви попадат във втората част от тези въпроси сравнително по-често, най-вероятно сте в плен на токсична любов.Не малко значение има и интуицията която понякога провокира и особени телесни усещания (например пристягане под „лъжичката“ и чувство за пеперуди в стомаха. Много показателно за нездравата, токсична връзка е дали се чувстваш объркан и дори неадекватен от постоянни мисли, тревоги, загриженост и то за това как се чувства „любимия“ индивид и то“ без тебе“.Токсичната любов може да предизвика и депресивни симптоми, чийто основен генератор е ниското самочувствие. Понякога диагностицирането й е дълъг и сложен процес, но справянето в терапевтичния процес е възможно, ако се работи задълбочено, а защо не понякога и с антидепресанти, подпомагащи депресивните моменти когато е необходимо.Мисля си че всеки, които разпознае белезите на обсебващата токсична любов може да предприеме опит да се очисти от нея и да промени себе си начина си на обичане. Моля пробвайте това, но не сами в къщи. Психотерапевта ще ви помогне да се справите с този проблем и да укрепите самочувствието си.
Автор: Руслан Терзийски – психиатър
