Тормозът от връстниците променя структурата около генетическото развитие на детето в регулирането на настроението. Жертвите са уязвими в 90% от случаите на тормоз по отношение на проблемите, свързани с психичното им здраве, тъй като в ранна възраст до 14 години детето все още оформя характера си и запълва частта на мозъка, която отговаря за бъдещите му функции в над 100 млрд. нервни клетки.
Сремежът да се разберат механизмите, които обясняват колко е трудно да бъде нарушен отговорът към стресовите ситуации на човешкия мозък, много често са в посока, че нашите гени са непроменими, но проучване показва, че околната и социалната среда влияе на функционирането му. Това е особено вярно за виктимизационните преживявания (термин, обозначаващ осъдителната склонност човек да се изживява като жертва) в детството, които променят функционирането на гените, участващи в регулирането на настроението.
Тормозените деца отделят по-малко кортизол – хормона на стреса, но имат повече проблеми със социалното взаимодействие и агресивно поведение. Намаляването на кортизола, което се случва около 12-годишна възраст, се предшества от промяната в структурата около серотонина – невротрансмитер, участващ в регулиране на настроението.
Според „Психична централа“, ще бъде полезно да се оцени възможността за обръщане към тези психологически ефекти, по-специално чрез интервенции в училище и подкрепа на жертвите.
