Акциите на Фейсбук се сринаха, както се сринаха и мечтите на милиони хора по света за живо, непринудено социално общуване между личности и групи, след появата му.
Шервам с вас моите лични разсъждения относно Фейсбук и в никакъв случай не очаквам лайк. Темата може би ще бъде интересна само за част от вас, защото статистиката ме навежда на мисълта, че само половината от хората в нашето общество, вероятно ще разберат думите, които използвах в първото изречение, не защото е много сложно, а защото е свързано до голяма степен с младите хора в България и не само.
Как така се получи, че думата социално се свързва с комуникация между два компютъра, а не между две очи в съчетание с две истински и чисто сърдечни души. На прага сме на ера, в която възприятията на младите хора, са вкарани в една кутия, а любовта им зависи от натискането на един бутон. Дойде ли времето, в което да живееш за мнението на другите е с фундаментално значение за твоята собствена реализация. Общуването между младите е превърнато в една непрестанна надпревара, в която няма победители, а само губещи. Стремежа ни да покажем най-доброто накрая ще се превърне във враг на самите нас и на самото ни его. Всеки се пита защо Фейсбук има толкова добро приложение сред младите и защо точно те са най-уязвимата социална прослойка. Истината, е че чисто психологически подрастващите имат нужда да получават одобрение и подкрепа за всяко свое ново начинание, но в това забързано общество няма как да го получат от своите родители и поради тази причина, интуитивно намират лесния начин да си доставят нужното поощрение в дадения виртуален социален кръг. Младите хора започнаха да гледат един на друг като на една снимка в комбинация със статус или социално положение. Как така се получи, че раздялата с някой във Фейсбук е по-трудна отколкото в реална ситуация? Защо допуснахме немислимото, емоциите и технологиите да бъдат като скачени съдове, плаващи под един флаг в морето на социалното оскотяване? Случайно или не, Фейсбук се превърна в част от нашето ежедневие, не защото е нещо незаменимо или високо технологично, а защото младите хора имаха нужда от него точно в този момент на информационен ренесанс. Революционният характер на социалната мрежа се дължи на факта, че ние обичаме да споделяме помежду си и да бъдем чувани преди всичко като личности, а след това като група в името на някаква кауза. Самото споделяне ни кара да се чувстваме добре и ни пази от депресивни състояния и панически атаки, защото се чувстваме част от едно голямо социално семейство, което се интересува от нашите проблеми и живее с тях…, но дали това не е само лицемерие? Много често се получава така, че в стремежа си да покажем нещо ново и различно от нашата чиста и неприкосновенна индивидуалност, безсъзнателно изразяваме моментното си състояние чрез публикуването на песен, снимка, коментар, статус и др.
И накрая, но не на последно място, искам да стане ясно, че аз не съм против социалните мрежи и тяхното най-основно приложение в съвременният свят да бъдат обединител на идеи, програми, концепции, групи със сходни интереси и най-вече семейства. Аз чисто и просто съм против загубата на ценно време, особено от страна на младите хора и отвличането на вниманието им от реалните проблеми на истинският и неповторим живот. Точно това време, в което те трябва да се изградят като правилно структурирани личности, а не да бъдат в затвора на виртуалната реалност и да смятат, че социалният балон, в който се намират никога няма да се спука. Защото исторически погледнато, когато човек реши, че няма нужда от нещо, времето го погубва безвъзвратно в името на бъдещето.
От личния сайт на Махлелиев (психологът на младите)
