Хероинът е наркотик. Той принадлежи към опиатите или веществата, които се извличат от растението опиев мак. Хероинът се смесва с всякакви видове други вещества. Хероинът може да е под формата на едър бял прах или жълто-кафяви парчета, които се наричат кафяво, стаф, материал, херо и др.
Хероинът често се пуши по китайския начин, който се нарича пушене на фолио, или се инжектира. Пушенето на фолио включва поставянето на хероина върху фолио и загряването му със запалка. Парите, които се вият, се инхалират чрез тръба и навлизат в белите дробове директно.
- Предизвиква ли пристрастяване? Да и обикновено се случва много бързо и в много голяма степен, както физически, така и психологически.
- Има ли необходимост от повишаване на количеството за получаване на същия ефект? Да.
- Краткосрочни ефекти: намаляване на болката и чувствата на тревожност, кратка еуфория, притъпени емоции, запек. Продължителността на ефекта се различава по типа опиат.
- Дългосрочни ефекти: безразличие към околния свят и към себе си.
- Важно: съществува риск употребяващият да започне да страда от недохранване и да спре да се грижи за себе си, което увеличава рисковете от инфекция. Когато се инжектира, има допълнителен риск от свръхдоза и/или от инфекция (ХИВ, СПИН, хепатит, и др.).
Хероинът е наркотик. Той принадлежи към опиатите или веществата, които се извличат от растението опиев мак (на латински: papaver somniferum). Чрез отделяне на неузрелия семенник и изсушаване на млякото, което излиза, се получава суров опиум.
От суровия опиум може да се извлече морфин, а хероинът се прави чрез химическа обработка на морфина.
Чистият хероин може да бъде синтезиран и в лаборатория. Хероин с такава сила обаче не се продава никога в актуалната практика. Преди да достигне до крайния потребител, успешните дилъри вече са го смесили с всякакви видове други субстанции, като кофеин, аспирин, захар, какао, брашно, други лекарства. Случва се и смесване на хероина с опасни субстанции. В България чистотата на уличния хероин варира от 3% до 60%. Формата на хероина също варира – от едро смлян бял прах до жълто-кафяви парчета, които се наричат кафяво, стаф, материал, херо и др.
През 3000 пр.н.е. растението опиев мак е култивирано в областта, на чиято територия сега се намира Швейцария. През 300 г. пр.н.е. гърците съобщават за приготвянето на опиум. През 18-ти век пушенето на опиум е широко разпространен обичай в много азиатски държави.
Опиумът е лесен за снабдяване в Европа, но не създава толкова проблеми по онова време. В началото на 19-ти век е открито, че морфинът е активната съставка в опиума. Заради пристрастяващата природа на морфина обаче, от началото на 20-ти век неговата употреба е ограничена само до медицински цели – например за успокояване на болка.
За първи път се произвежда хероин през 1874 г. от Алдер Райт, английски химик, работещ в медицинското училище на болницата Св.Мери в Лондон. Хероинът става популярен, когато през 1898 г. се синтезира отново от друг химик – Феликс Хофман. Започва да се продава като силно болкоуспокояващо и като лекарство против туберкулоза, тежка кашлица или морфинова зависимост (!).
Когато се открива, че хероинът е по-пристрастяващ от морфина, медицинската употреба на веществото постепенно е спряна в повечето държави.
Първите забрани са обявени през 1914 г. и това прави хероина интересен обект на трафик. Той бързо измества опиума и морфина от техните позиции. В международен план забраната на хероина е категорично поставена през 1961 г. През 1972 г. хероинът вече е голям отрасъл от европейския пазар на наркотици.
Най-популярните начини за употреба на хероин са през носа, перорално и венозно. Ефектите зависят от начина на употреба и от индивидуалните особености на употребяващия. Най-популярният метод на употреба на хероин в България е чрез инжектиране. Независимо от риска от зараза със СПИН и други инфекциозни болести, поради използване на вече употребявани игли, хероиново зависимите най-често се инжектират. През последните години употребата на хероин чрез смъркане и пушене на фолио става все по-популярна.
Според статистиката броят на употребяващите в София през 2005 г. е приблизително 11993 лица. При общ брой на населението между 15 и 64 години – 888123 човека, оценката на употребата в страната е, че приблизително 13 на 1000 лица от населението употребяват хероин. Отчита се тенденция броят на хероиновите употребяващи през последните няколко години да намалява.
Хероинът е привлекателен за хора, които имат трудности, защото временно те вцепенява и ти позволява да забравиш проблемите си поне за малко. Употребата на хероин обаче може единствено да доведе до нови проблеми. Пазарът е криминален, което относително покачва цената на хероина. Да получиш това, от което имаш нужда ежедневно, не е лесна задача и някои употребяващи стигат до криминални средства, за да се снабдят с пари. Статистиката сочи, че употребата на наркотици има пряка връзка с противообществените прояви /дребни хулиганства и кражби/. Повечето от зависимите съобщават, че поне веднъж в живота си са извършвали кражба, а всеки трети от тях е бил залавян от полицията в резултат на кражба.
Повечето хероинови употребяващи употребяват и други вещества като кокаин, алкохол, хашиш или наркотични лекарства, които предизвикват определено еуфорично усещане. Употребата на повече вещества се нарича полинаркотична употреба.
Употребата на хероин буквално забавя дишането и сърдечната честота на човека. Телесната температура леко спада. Зениците се свиват много. Опиатите променят функционирането на червата и мускулите на сфинктера. Сексуалният нагон може да се намали. В началото употребяващият може да повръща, да има главоболие, разсеяност, гадене, сърбеж и странно усещане в главата.
Всъщност физическите ефекти са нищо в сравнение с това, което употребяващият изпитва на ниво психика: бърз отпускащ ефект, който идва като “проблясък”. Този ефект обикновено се изпитва при първата употреба и продължава още повече след няколко употреби. Изчезват болката, отпадналостта, тревожността, гладът и студът. Употребяващият влиза в състояние на изключителна релаксация, затваря се във вътрешното си щастие и става напълно безразличен: заобикалящият свят вече няма значение.
Хероинът действа от 4 до 6 часа. Ефектът зависи от състоянието на употребяващия, от степента на опит с веществото, приетото количество и начина, по който е взето.
Трябва да се прави разлика между физическата и психологическата зависимост.
Говорим за физическа зависимост, когато тялото протестира след спирането на употребата на веществото (появяват се симптоми на отнемане на веществото). В сравнение с другите вещества при хероина това се случва много бързо. Това не значи, че човек се пристрастява след едно приемане. Когато хероинът се използва по-често, физическата зависимост нараства.
По-интензивната употреба се насърчава от още един физически феномен – толеранса. Толерансът е явление, при което тялото бързо свиква с хероина и се нуждае от повече вещество, за да получи същия ефект.
Когато действието на хероина се изчерпи, могат да се появят някои от симптомите на абстиненция: употребяващият се чувства болен, изпотява се, става му студено, настръхва, носът му потича, има стомашни спазми и усеща болка в ръцете и краката. Възможно е да се появят повръщане и диария. Тези оплаквания изчезват при приемане на хероин отново. Така употребяващият влиза в омагьосания кръг.
Психологическата зависимост означава, че употребяващият копнее все повече за веществото и не се чувства добре без него. Хероинът прави хората психологически зависими и премахва усещането както за физическа, така и за психологическа болка. Поради тази причина хората със сериозни проблеми (бездомни, безработни, станали жертва на насилие и злоупотреби) са уязвими към употребата на хероин. Някои хора се “закачват” много бързо, което прави експериментирането с хероин много рисковано.
В допълнение към физическата и психологическата зависимост хероинът носи със себе си следните рискове:
- Свърхдоза, не рядко придружена със смърт. Забавянето на дишането, причинено от хероина, може да бъде летално. Човек може да приеме свръхдоза по различни причини: вземане на голяма доза наведнъж; употреба на същата доза като преди, но след период на абстиненция (неупотреба); попадане на изненадващо високо ниво на чистота на веществото.
- Възпаление и инфекция поради безразличието и нехигиеничната употреба на игли.
- Хероинът потиска болковите усещания. Поради това симптомите на различните болести може да се притъпят, болестта да не се разпознае или да се разпознае твърде късно.
- Употребата на хероин нарушава менструалния цикъл; понякога менструацията напълно изчезва.
- Новородените бебета от майки, които употребяват, показват симптоми на абстиненция.
- Комбинацията на хероин с други седативни вещества е опасна, защото различните вещества само взаимно усилват своите ефекти. Това може да има смъртоносни последствия.
Можеш ли да спреш да употребяваш?
Да спреш хероина е огромна задача за хората, които са зависими. Ако човек спре по метода на „студената пуйка” (без помощта на лекарства), симптомите на абстиненция могат да са жестоки и да продължат между 7 и 10 дни.
Детоксификацията може да се извърши и под ръководството на лекар с помощта на постепенно намалявани дози метадон. Метадонът е изкуствен опиат, който действа по-дълго от хероина (средно по 24 часа). Предимството на това вещество е, че тялото няма толкова бързо нужда от нова доза вещество. Употребяващият може да следва един нормален дневен и нощен режим, вместо постоянно да търси ново снабдяване с хероин. Един такъв режим на употреба може да подобри не само физическото състояние, но също така и психологическите и социални условия. Други предимства на метадона са, че е чист и се приема орално. Въпреки всичко, рисковете са същите като тези от хероина: той е и си остава наркотик, към който може да се формира зависимост.
Трудно е да се откажеш за постоянно от хероина. Най-голямата пречка е психологическата зависимост. Проблемите, стоящи зад употребата на наркотици, в повечето случаи не спират да съществуват, а изграждането на нов живот е много трудно и изморително. Хероинът продължава да предлага най-лесния изход. Опасността от рецидив е голяма. Въпреки това успеваемостта на рехабилитационните програми в Европа, работещи със зависими от хероин, е 68 %.
Как да помогнем на употребяващия?
Употребата на хероин води до определени симптоми. Наличието на тези симптоми обаче не е достатъчно, за да се определи дали някой употребява или не. Единственият начин за това е да се говори откровено с човека.
В един прям разговор може да се обсъдят важните теми за степента на употреба, причините за употребата и проблемите, стоящи под повърхността. Добре е употребяващият да говори за тези неща и да работи върху тях с помощта на другите, а ако е възможно, и с помощта на професионалисти.
За проблемно употребяващия и неговата среда важи следното: не се страхувайте да искате съвет или да търсите помощ.
