Четенето – ключ към добро писане и рационално мислене. Четенето отваря нови врати за вас!
1. Четене. Ключът към доброто писане е четенето на колкото е възможно повече литература. Това не може да се постигне за една нощ, но бихте могли да започнете от днес. Когато четете, се старайте да откриете такива академични автори, чийто стил Ви допада. Приемете го като модел за Вашите собствени съчинения. Когато се готвите да пишете съчинение е добре да ползвате както първоизточници, така и вторични източници – коментари, анализи, отзиви и др. Първоизточниците осигуряват разбирането на основните теми и проблеми. Често те са по-приятни за четене. Вторичните източници Ви позволяват да сравнявате собствените си идеи с тези на други изследователи, които са разсъждавали върху същата тема.
2. Избор на тема. Получаването на възможност за избор на тема Ви позволява както да задоволявате собствените си интереси, така и да изкажете мислите си относно важността на различни проблеми. И така, изключително важно е да изберете тема, която смятате, че е: · интересна · подходяща от гледна точка на изискванията за обем, Вашата среда, интереси и т.н. · дискусионна Подобни теми могат да бъдат открити само от хора, които се интересуват от даден проблем. Затова, ако се почувствате безразлични към темата, която сте избрали, опитайте се да си отговорите кои теми от курса привличат Вашето внимание и се постарайте да пишете върху тях. От друга страна, ако откриете, че приемате твърде емоционално някои теми, те също могат да се окажат твърде трудни за обективно изследване от Вас. И в двата случая, помнете, че целта е да се избере тема, която е интересна и може да бъде дискутирана рационално.
3. Теза, защита и заключение. Тезата е твърдение, което изразява възгледите на автора по определен начин. Тезата може да бъде твърде обща (например: абортът е зло или добрата реторика се основава върху добра логика или много специфична (т.е. решението, което Люис дава на проблема на Нюкомб не отчита влиянието на доминацията). В едно философско съчинение е от съществено значение тезата да бъде философска и тя да бъде ясно и точно изказана. Втората съществена част от една философска разработка е защитата на тезата. В повечето случаи тази защита трябва да има следната форма: На първо място, пред читателя се излагат основанията, които са позволили на автора да приеме истинността на неговата теза. След това читателят се информира за основателните възражения срещу тезата, които са или известни на автора, или се допускат като възможни от него. На трето място, авторът представя своите аргументи за отхвърлянето на посочените възражения. Накрая първоначалната теза се преразглежда в светлината на представените доказателства и се прави заключение. Важно е при формулирането на заключението нито да преувеличавате, нито да омаловажавате резултатите, които сте постигнали.
4. Цитати и позовавания. Във всяка писмена работа е от изключителна важност да се отдаде дължимото на всеки автор, чиито идеи или думи сте използвали. Това става в забележки под линия или в края на текста. Ако не сте сигурни как да направите това, консултирайте се с преподавателя или с някое от множеството стилистични ръководства, които съществуват. Във всеки случай, винаги когато цитирате друг източник, бъдете сигурни, че давате на читателя точната информация, която му е необходима, за да намери и провери оригиналния текст или идея, която цитирате. Също така, като израз на уважение към читателя, в края на съчинението е препоръчително да се включи списък на ползваните от Вас съчинения (литература).
5. Представяне. Стилистичните ръководства ще Ви бъдат от помощ и относно това как да структурирате своето съчинение, за да бъде то ясно по съдържание и цели. Като общо правило е прието, че кратките съчинения (включително тези, които се пишат по повечето университетски дисциплини) започват с едно кратко въведение, което очертава целта и запознава читателя с предмета на изследване. Тази част е следвана от изложение, в което се формулира и защитава тезата на автора. Накрая съчинението завършва с част, в която обобщавате резултатите и излагате Вашия краен извод.
6. Граматика и правопис. Преподавателите са редактори по принуда, но те са строги редактори. Ако Вие им представите съчинение, което е пълно с граматически и правописни грешки, те ще Ви върнат материала с множество второстепенни корекции и лоша оценка. Не мислете, че философите приемат правописа, граматиката и препинателните знаци като нещо, което не заслужава вниманието им. Тези неща са минималните условия, необходими за правилното изразяване на мислите. Затова те не бива да бъдат подценявани от никого.
7. Простота. Написани са множество лоши съчинения от автори, които се опитват да използват концепции и термини, които не схващат добре. В тези случаи грешките са неизбежни и очевидни за всеки, който наистина разбира термините и идеите. Следователно, ако Вие не сте сигурни за значението на дадено изразно средство, или избягвайте неговата употре*а, или (още по-добре) разберете как да го използвате правилно. Запомнете също, че едно твърдение винаги става по-лошо, когато е облечено в жаргон или някакъв друг моден език.
8. Последна бележка. Горните съвети, които насърчават яснотата, простотата и убедителността на аргументацията могат да създадат впечатлението, че съществува някаква механично приложима рецепта за писане на отлично съчинение. За щастие такава не съществува. Но ако Вие се наслаждавате както от писането, така и от четенето на собствената Ви творба, този факт може да се приеме като подходящ индикатор, че направеното от Вас ще бъде интересно и за Вашите колеги и преподаватели.
