LSD

Диетиламид на лизергиновата киселина, по-известен със съкращението ЛСД (транслитерация на немското съкращение LSD от Lysergsäure-diethylamid) е мощно психоактивно вещество, което спада към групите на халюциногените и ентеогените. ЛСД е изолиран за първи път в 1938 година в лабораториите „Сандоз“, (Швейцария) по полусинтетичен път от алкалоиди на моравото рогче (вид паразитна гъба) от швейцарския химик Алберт Хофман наречен по-късно „бащата на ЛСД“.

Дозите се измерват в микрограмове (една милионна от грама) и дозата може да варира между 100 и 500 (силна доза) мкг. Доказано е, че ЛСД няма токсичен ефект върху организма и с него не може да се „предозира“, защото смъртоносната доза е над 12000 мкг, а това е 30 пъти повече от „силната“ единична доза. Приемане на такива дози на практика не се среща.

През първите години употребата на добилата митични измерения съставка ЛСД, преди нейната инкриминализация, намира своята употреба в психиатричните клиники, където веществото се е смятало за обещаващ терапевтичен инструмент. ЛСД обаче бързо попада на улицата и започва да се употребява предимно от музиканти, актьори, писатели, артисти, както и от много битници и хипита. Свързването на ЛСД с групи, несъгласни с господстващия културен и политически дискурс, води до инкриминализирането на ЛСД. Регулационните режими обаче са леко разхлабени от 90-те години насам, но въпреки това притежанието и употребата остават преследвани.

ЛСД бива синтезиран на 16 ноември 1938 г. от химика Алберт Хофман, работещ за фармакологичните лаборатории Сандоз, базирани в Базел, Швейцария. Разработван първоначално за аналептик, който да стимулира метаболизма и дихателната система, ЛСД не направил никакво впечатление на младия учен. Тестовете с животни не дали основание за продължаване на изследванията със съставката, като единствената регистрирана промяна била, че животните станали неспокойни. Случаят бива приключен, а психеделичният потенциал на ЛСД е открит пет години по-късно.

На 16 април 1943 г., когато Алберт Хофман подновява работата си по веществото, в тялото му попада миниатюрна доза от веществото. Химикът изпаднал в неспокойно и леко зашеметено състояние, което преминало в приятно, по думите му „съноподобно“ състояние, изпъстрено с мощно разгръщане на въображението, което той записал в журнала си. След около два часа преживяването изгубило своя интензитет.

Три дена по късно на 19 април 1943 година Хофман съзнателно взима 250 микрограма ЛСД. За голяма негова изненада, дозата не се оказала, както той смятал, минимална. Невероятно мощно преживяване заляло изследователя, който помолил своята асистенка да го придружи до неговия дом на няколко километра от лабораторията. Тъй като военното положение не позволявало ползването на автомобил, те тръгнали на своите велосипеди. Пътешествието, по което Хофман поел, се оказало легендарно и до ден днешен е повод на възпоменание сред много ЛСД ентусиасти, известно като Денят на колелото.

Разпространение

След горните събития ЛСД бързо навлиза в психиатричните клиники като обещаващо вещество за бихейвиористични експерименти с хора. Сред тогавашния психиатричен дискурс, ЛСД било смятано за психозомиметик, тоест за вещество имитиращо психоза. Много психиатри опитват за първи път от ефектите на ЛСД, за да могат да разберат по-добре света на своите пациентите и опознаят психическата патология. Оттук води началото си предполагаемата връзка между психоза и ЛСД, която остава недоказана и сериозно оспорвана предимно на основания за „неправилна, неинформирана и неетична употреба“. До 60-те години на 20 век, когато употребата на ЛСД се разгръща със страхотна сила, веществото е била познато само в психиатричните клиники, в експериментални (военни) центрове и частни психотерапевтични практики. Психиатрите използват ЛСД като инструмент за изучаване на психиката и разкриване на несъзнаваното и колективното несъзнавано. Изпробвано върху много доброволци и недоброволци, ЛСД бива смятан за субстанция с голям потенциал, която може да ускори разбирането за редица психични проблеми като шизофрения, лечението на психически разстройства и стресови състояния, на алкохолизъм и други пристрастявания. Съгласно господстващата тогава догматика на бихевиоризма сред психиатрите, ЛСД се разглежда като психозомиметик, тоест имитиращо психотични състояния вещество.

Правителствени експерименти

В следвоенната обстановка и разгара на Студената война, правителства и на Западните съюзници и на страните от тогавашния Варшавски договор финансират множество проекти за приложенията на ЛСД. ЦРУ стартира проекти, които пораждат голям брой експерименти с цивилни и военни, понякога без тяхното съглсие. Проект с кодовото наименование BLUEBIRD, който използва ЛСД в програмата си, включва методи на разпитване чрез дроги, изолация и хипноза. Проектът съществува през 1949-50 година, след което бива преименуван на ARTICHOKE, а след това на МК-УЛТРА (MKULTRA). Документи по случая МК-УЛТРА, който бива разкрит през 1975 година, показват често брутални ЛСД експерименти с душевно болни, военни, проститутки, студенти и други хора.

Идващ от бедно семейство,  Кен Киси е студент в Станфордския университет, който за да може да се издържа се записва като доброволец по проекта МК-УЛТРА. Разтърсен от въздействието на ЛСД и проекта, Киси започва работа по един от най-влиятелните романи на 20-ти век – „Полет над кукувиче гнездо“. Киси също така успява да вземе и разпространи огромно количесво ЛСД и така дава мощен тласък на психаделичната революция и хипи движенията. Така по ирония на съдбата ЦРУ става проводник на разпространението на ЛСД на Запад. По-късно обаче следва коренна промяна в политиката към веществото.

Цензура и легален статут

Лавинообразното нарастване на влиянието на ЛСД сред радикализиращите се младежи на Запад и тяхната все по-нарастваща политическа активност против установения политически и културен ред води до забраната от 1965 година в САЩ и 1966 в Обединеното кралство. Заради огромното влияние на ЛСД сред надигащите се студентски среди, които отправят политически искания за спиране на войната във Виетнам и за човешки права и свободи, администрацията на американския президент Линдън Джонсън, а след това и на Ричард Никсън повеждат кръстоносен поход срещу ЛСД. Не само, че съединението бива забранено за употреба, но и всякакви научни изследвания са абсолютно инкриминализирани и преследвани. Въпреки това през 90-те години, след нестихващия интерес сред много кръгове, регулирането на ЛСД започва да отслабва и няколко изследователски проекта успяват да вземат разрешение за изследване.

В момента няколко групи водят изследвания върху ЛСД. „Мултидисциплинарната Асоциация за Психеделични Изследвания“ прави опити в Швейцария, а фондацията „Бъркли“ изследва ефектите на ЛСД върху творчеството и прозренията.

В България притежанието, производството и търговията с ЛСД е забранено и се преследва от закона.

Ефекти

Последствията от ЛСД могат да бъдат непредвидими или да имат дълготрайни психо-емоционални ефекти — както положителни така и отрицателни. Цензурата и гоненията, както и политическата оцветеност на дебата около ЛСД прави много труден анализът на ефектите на ЛСД, за които трябват още изследвания. Някои хора употребяващи ЛСД твърдят, че ефектите имат огромно значение за живота им, и това им е помогнало да погледнат живота си от друга перспектива ^[9]. Други, които са имали лоши преживявания пробват само един път и след неуспешния експеримент завинаги странят от ЛСД.

Възможни физиологични ефекти

• Засилено отделяне на слюнка, кашляне при някои хора и задействането на сукателния рефлекс и напрежение в челюстите
• Необичайни телесни усещания като изчервяване на лицето, ледени тръпки, приток и движение на телесна енергия
• Слабо повишаване или намаляване на телесната температура
• Изостряне на сетивата (вкус, зрение, обоняние, тактилност)
• Умерено ускоряване на пулса
• Обилно потене
• Гадене
• Виене на свят, замаяност

Интензивните ефекти на ЛСД продължават от 6 до 12 часа, в зависимост от дозата, теглото на човека,  толеранса към дрогата и възрастта. Въпреки това пропонентите на внимателната употреба на ЛСД често споменават нуждата от подготовка от по няколко дена преди и след ЛСД пътешествието за извличане на максимална полза от преживяното. ЛСД засяга предимно G-протеин-свързаните рецептори, но също и всички подтипове на допаминовитерецептори, както и много други.

Както към всеки халюциноген и към ЛСД не се наблюдава физическо и психическо пристрастяване. Съществува обаче увеличаващ сетолеранс (поносимост) към дрогата, ако тя се употребява често. След няколко дни на въздържание, толерансът изчезва.

Възможни психологически ефекти

• Бърза смяна на емоциите (еуфория, щастие, страх, гняв, смях, раздразнение)
• Увеличено усещане и оценяване на музиката
• Промяна в усещането за време
• Основни промени в съзнанието (характерни за халюциногените)
• Преживяване на чувство на освобождение от оковите на егото и консенсусната реалност, разтваряне на личността за реалност от сакрален характер.
• Сливане с други предмети или хора
• Преминаване на съзнанието през различни, понякога шокиращи измерения на Творението
• Достъп до вътреутробни,  пренатални,  филогенетичната паметови следи или колективното несъзнавано постулирано от Карл Юнг,
• Чувство на способност за препрограмиране на невронните връзки в мозъка
• Чувство за нирвана,  самадхи (просветление,  квантово пробуждане)

При средно големи дози може да се наблюдава промяна на перцепцията за време и пространство, цветни халюцинации, сливащи се обекти, освобождаване от егото (познато като „egodeath“). В това състояние е възможно голямо количество потиснат несъзнателен материал да бъде сведен до съзнанието. Твърди се, че именно това свойство на веществото е ценно за психотерапевтите. Тази задържаща бариера изчезва при разрушаване на егото.

При големи дози настъпват още ефекти. Много хора съобщават за разтваряне, изчезване на границите на съзнанието и сливане между тях и околния свят.

Употреба

Употребата на ЛСД бива най-разнородна и роящ се брой групи инкорпорират ЛСД в живота си за разнородни цели. Някои от тях включват духовни, философски и терапевтични търсения, а други – хедонистични партита и забавления. Съществуват стотици, ако не хиляди най-разностранни религиозни и нерелигиозни групи, ползващи веществото, а също така и милиони индивидулни потребители. Точният брой обаче е трудно изчислим, тъй като използващите ефектите на съединението са изтласкани отвъд границите на закона и не обявяват употребата на ЛСД от страх от преследвания и остракация.

Употреба с религиозна цел

Въпреки, че е синтетичен продукт, ЛСД се смята за ентеоген поради това, че има потенциала да предизвика опит, който хората са склонни да интерпретират като мистични и/или религиозни преживявания. Опитни психонавти и изследователи говорят за единение и космическото съзнание, оцелостяване ведно с Вселената, интензивна космическа значимост и нуминозност на преживелищния опит, връщане към невербалния праизточник наСътворението и др., което се предполага за достигано от будистките и други видове йоги чрез дисциплина,  медитация и аскетичен начин на живот. Това „просветление“ е обявявано за телеологична цел на човешкото съзнание, от будизма, а и от други езотерични течения. За това свидетелстват някои интерпретации на текстовете от духовни книги интересуващи допреди високата индустриализация предимно добре образована малка, немасова част от религиозните традиции, с предимно ведически и елинистични влияния. През 50-те и началото на 60-те години на 20 век, опитно индуцирани чрез ЛСД мистични преживявания са наблюдавани и документирани от изследователи и от двете страни на Желязната завеса, като по-голяма популярност придобиват харвардският професор по психология Тимъти Лиъри и чехословашкия му колега Станислав Гроф. Също така и други интелектуалци, творци, актьори, комици, музиканти и др. психонавти като Алън Уотс,  Робърт Антон Уилсън,  Бийтълс,  Бил Хикс,  Алекс Грей и мн. др., а също така и хора занимаващи се и с медитация и/или други духовни практики, твърдят преживявания от подобно качество.

Обстановка и настройка

Ефектите от преживяването (наричан още трип от английското „trip“, в буквален превод пътешествие) могат да бъдат непредсказуеми, но в много голяма степен това зависи от обстановката и настройката , което представлява теорията на Тимъти Лиъри и Ричърд Алпърт (по-късно Рам Дас) за set & setting. Двамата харвардски лектори определят Обстановката, тоест външните влияния на експериментиращия, и Настройката, тоест неговото моментно, най-вече емоционално състояние като изключително важни детерминанти на последващите резултати от опита. Ефектите са често уникални при всяко едно преживяване и могат да бъдат строго индивидуални. Пътешествията могат и да се променят за секунди само в един трип.

Според Тимъти Лиъри, който е един от психеделичните пионери в Америка, обстановката и настройката са от изключително важно значение. Ако обстановката е неблагоприятна и употребяващият е враждебно настроен или психически неподготвен за мощните изменения на съзнанието, тя/той могат да бъдат наранени.

За подходящи обстановка много психонавти сочат уютна стая с подготвена музика, която да провежда пътуващия, осветление и храна. Наличието на разбиращ динамикита на случващото се също е важно, поне за хора, които не са свикнали с ефектите. Това подсигурява помощ в случай на нужда. Много потребители на ЛСД избягват шум, много хора, силна музика, телевизия, малки подтискащи пространства и др. Затова много хора експериментират извън урбанизираните пространства в природата. Това обаче не е задължително, заради голямото разнообразие от хора и цели при употребата на ЛСД. Така например Кен Киси и „Веселите Пакостници“ (от англ. The Marry Pranksters) си устройват шумни бохемски фиести, изпълнени с тълпи от непознати хора и причудливи събития. Чести гости на партитата на Киси и „Пакостниците“ са Grateful Dead.

Рискове и неблагоприятни ефекти

Последствията от ЛСД могат да бъдат непредвидими или да имат дълготрайни или дори постоянни психоемоционални последствия — както положителни така и отрицателни. Хора употребяващи ЛСД твърдят, че ефектите имат голямо значение за живота им, и това им е помогнало да погледнат живота си от друга перспектива ^[18]. Други, които са имали лоши преживявания пробват само един път и след неуспешния експеримент никога повече не повтарят.

Лоши преживявания (Bad Trip)

Една от най-известните неблагоприятни страни на преживяванията с ЛСД е т.нар. Bad trip (лошо пътуване), което може да е едно от най-ужасяващите преживявания в живота на човек. При такъв Bad Trip употребяващият ЛСД загубва всякакво чувство за време, място и личност, като едновременно е обладан от поток застрашаващи го халюцинации, които той приема за реални и върху които той няма никакъв контрол. Това предизвиква паника и страх, най-вече от полудяване. За да не стигне до инциденти при наличието на Bad Trip се използват антипсихотиции (интравенозно в клиниките; хапчета във външна обстановка), като напр. Торазин и др., чрез, които се постига подтискане на халюцинациите и успокоение. Присъствието на познат човек и приятелското успокояване също спомагат за излизане от лошото преживяване. Bad Trips не са опасни, ако са в контролирана среда, но могат да имат неблагоприятни последици за употрябяващия най-вече психическо неразположение, което продължава от няколко дни до 1-2 седмици.

Минали спомени (Flashbacks)

При многократната употреба с ЛСД съществува възможност от поява на флашбек (проблясъци на спомени или емоционални състояния от миналото). Тук става въпрос за наново преживяване на отминали спомени, преживени в ЛСД трип и/или ЛСД-подобни състояния, без да е приемана дрога. Това са кратки, но понякога много интензивни проблясъци на картини, звуци или емоции – негативни или позитивни. За този психологически феномен като цяло все още се търси по-пълно научно обяснение. Той може да се предизвика не само от ЛСД, но също така и от други фактори, като напр. травма в миналото, например следвоенна травма и посттравматични стресови състояния – „ПСС“. Въпреки че „флашбековете“ са традиционно сочени от властите като ужасяващи странични ефекти на лизергиновата киселина, доказваща техния пагубен ефект, много от пропонентите на ЛСД са въодушевени от появата им. Така сред много от хипитата през 60-те години на 20 век в Северна Америка например, флашбековете са известни още със сленг изразът „free trip“, тоест „безплатно пътешествие“.

Психотични състояния

При многократна злоупотреба са възможни също така и редки случаи на развитие на халюциногенна персистираща перцептивна психоза (Hallucinogen persisting perception disorder,  HPPD), която се изразява в необичайна промяна на възприятията. Тези състояния обаче са рядкост. Според изследвания вСАЩ, те се появяват при по-малко от 10 на 1000 човека Употребата на ЛСД не причинява шизофрения, въпреки някои твърдения в миналото. Въпреки това злоупотребата с веществото може да послужи като „ключ“ към провокирането на вече съществуваща шизофрения в латентно състояние. Опасна е и употребата на ЛСД от лица с родители или роднини болни от шизофрения, поради това, че болестта се предава по наследство.

Филми на тема LSD:

Inside LSD / Отблизо ЛСД (2009)   Limitless / Високо напрежение (2011)